Tag Archive for: английски за деца

35 години с песните на “Хелен Дорон”

/in /by

Вече 35 години музиката и песните са неразделна част от методологията на “Хелен Дорон”.

Музиката е суперсила, която има дълбок ефект върху мозъка.
Проучванията показват, че слушането на музика подобрява цялостното ни състояние и има позитивен ефект върху ежедневието ни. Затова всички наши курсове включват оригинални песни с разнообразие от теми, музикални стилове и ритми, съобразно възрастта на децата.
При по-малките акцентът е върху мелодията и лесно запомнящият се текст.
При по-големите залагаме на изобилие от лексика и стилове като рап и хип-хоп. А песните в курсовете за тийнейджъри са предимно в стил поп и засягат теми, близки до учениците.
Създадохме плейлист със 135 подбрани песни. 35-те най-харесвани ще бъдат включени във финална класация и томбола с награди.
Гласувайте за своите 3 любими „Хелен Дорон“ песни тук 👉 https://35years.helendoron.com/song-chart/
до 20 май 2021.
Нашият екип вече избра своите фаворити. А вие?
Share

(Не)самостоятелни деца – 10 съвета за родители

/in /by

Как да имаме самостоятелно дете? Познат ли ви е следният сценарий: Часът е 7:55. Детето весело подскача из къщата по пижама. Училището започва след 15 минути. Събличате пижамата, все едно, че  гори. Обувате клина / панталона толкова бързо, че леко вдигате детето във въздуха. Стигате почти навреме…

Вие знаете, че то може да се облече и само, но често го правите вместо него, защото НЯМА ВРЕМЕ.  Много родители прибягват до подобен подход, без да мислят за дългосрочния ефект от него. А колко хубаво би било да имате самостоятелно дете.

Но ако всички го правим, значи не може да е толкова лошо? Нали?

За съжаление нещата не стоят точно така. Обичайното правене на неща вместо детето, които то е способно да извърши само, изпращат посланието, че не вярвате в неговите способности. Резултатът е дете, което няма самучувствие, не е независимо,  не умее да решава проблеми и не може или не иска да извърша дейности, нормални за възрастта си. Това понякога се нарича „научена безпомощност“. Научена от кого? Познахте.

Знаем, че всеки родител иска най-доброто за детето си. Знаем, че е трудно да балансираш всичко и да си успешен навсякъде, затова споделяме 10 съвета по пътя за самостоятелно дете.

1.Окуражете детето да ви помогне да се промените.

Ако правите повече за детето си, отколкото трябва, може да му кажете следното: „Извинявай! Третирам те като малко дете, а ти вече си готов да вършиш задачи за големи деца!“ Не използвайте фрази като: „Вече не си бебе!“ Малките деца са особено чувствителни към думата „бебе“ и често я приемат много негативно.

2. Направете списък с неща, които детето може да върши само.

Може да са всякакви дейности, дори „миене на зъби“! Попитайте детето за кои от тях се чувства достатъчно голямо и може да се справи само. Това ще повиши вероятността да опита.

3.Отмятайте дейностите една по една, за да не се претоварят децата.

4. Предвидете време

Ако отнема на момиченцето ви 10 минути да се среши сама, започнете сутрешната подготовка 10 минути по-рано (и не пипайте четката!). Децата са по-склонни да сътрудничат, когато не ги микроменажирате. А вие ще сте много по-спокойни, че не бързате да излезете.

Детето е влюбено!? Сега какво?

5. Правете компромиси

Ако детето упорито отказва да сътрудничи, измислете забавна игра и направете малък компромис. Нека няколко дни вие да обличате тениската, а то панталоните.Похвалете го за панталоните и му кажете как вярвате, че ще се справи страхотно и с тениската.

6. Забравете за “перфектно”

Приемете, че детето няма да свърши задачата така, както ще го направите вие. Ако разлее млякото, просто му покажете как да почисти и го уверете, че може да се случва на всеки.

7. Раздавайте повече похвали

Ако лявата и дясната обувка са на грешното краче, кажете нещо от сорта: „Обул (а) си се сам (а)! Браво на теб!“. Детето само ще усети дискомфорта. Дайте позитивна обратна връзка: „ Хващам се на бас, че утре ще ги обуеш правилно от първия път“

8. Вземете в предвид обстоятелствата

Ако децата са уморени, болни, стресирани или се адаптират към промяна, не е подходящо време да въвеждате нови отговорности. Не се обезкуражавайте, ако те леко „назаднат“ и ви молят вие да направите нещо вместо тях. Това е нормално. Временното споделяне на отговорност ще им помогне по-бързо да започнат отново сами. Не ги критукувайте с реплики като:“Вече можеш сам! Не се лигави!“

9. Не давайте готови решения

Не бързайте да решавате всеки техен проблем, когато се затруднят. Окуражете ги да опитат сами и ги напътствайте да открият решение. Дайте им време, преди да дадете своите идеи.

10.Бъдете спокойни.

Можете да намирате повече неоправени легла и разлято мляко, но гордата детска реплика „Направих го сам!“ ще ви увери, че си е струвало.

източник

Share

От учител в София до бизнес дама в Бургас!

/in /by

Казвам се Симона Младжова, на 27 години, трето поколение учител! Може да се каже, че е генетично! А сега и бизнес дама – учител в Бургас!

Как започна всичко?

Пътят ми в мрежата на “Хелен Дорон” започна преди 8 години, когато търсех работа, която да съвместявам с университета. Така и стана – даден ми беше шанс да стана учител в един от учебните центрове в София, Младост.Началото беше трудно, разбира се, започвайки от обучението, през което преминава всеки нов учител – едновременно много изморително, но пък страшно зареждащо.
Първите няколко години изпълнявах само дейността на учител, след това помагах и в административната част, така че научих безброй неща, полезни, както в професионалния, така и в личния живот.

Голямата стъпка

След 5 години в учебния център в София реших, че е дошъл момента за развитие. С огромната подкрепа на националния представител на “Хелен Дорон”, на моя приятел и семействата ни, желанието ми стана реалност и направих свой учебен център в град Бургас. Добавих “учител в Бургас” към биографията си.Нов град, преместване, отделяне от близките и зоната на комфорт бяха първите ми сблъсъци с реалността. Последваха, разбира се и радостни моменти на нетърпение всичко да започне.

Ново начало

На 1 юли 2017 година направихме официалното откриване и през септември започна новата учебна година. През първите две години учителствах сама, а от тази учебна година вече сме две активно преподаващи учителки, като третото ни попълнение тъкмо премина обучението и ще ни помага съвсем скоро. Както всяко ново начинание, “прохождането” отнема време, изпълнено с трудности, решения и избори. Бургас – като нова точка в мрежата на “Хелен Дорон” се развива с нормално темпо. Има и скептично настроени, но и все повече ентусиазирани и запознати с важността на ранното езиково обучение родители.
Всекидневните срещи с децата и родителите, позитивизмът и сбъдването на мечтата ми ме зареждат ежедневно и ме карат да се убеждавам, че всичко си струва. Все повече се увеличава и желанието ми за растеж и себераздаване към всички настоящи и бъдещи бургаски Дорони!
Share

Значението на спорта за децата

/in /by

Деца и спорт – две неща, които са неизменно свързани. Дори да не посещава организирани занимания, всяко дете тича повече километри на ден от средностатистическия възрастен. Никоя друга дейност не предоставя на децата такива възможности да развият положителни черти на характера и да усвоят житейски ценности, както прави спортът. Всяко дете може да бъде успешно в един или друг спорт, но е необходимо време родителите или самото дете да открият най-подходящият.

Подобряването на физическото и психическото развитие със сигурност е най-важният принос на спорта за децата. Чрез него те развиват физически умения, създават нови приятелства, забавляват се, учат се да бъдат членове на екип, научават се на справедлива игра, подобряват самочувствието си. Когато говорим за деца и спорт, няма как да се фокусираме само върху физическите аспекти.  За тях това е нещо много повече – приятелства, стремеж, уроци и щастливи мигове. Ето 5 ползи за децата от спорта:

Развитие на самочувствие:

Доста проучвания сочат, че участието в спортни занимания помага на децата да развият увереност и самочувствие. Жестове като поздрав от съотборник, потупване по рамото или ракостискане в края на мача, изграждат увереност. Също думите на треньора, усещането, че някой вярва в успеха ти и иска да си победител е много ценно за подрастващите. Виждайки го в други социални роли, освен родителите, окуражава децата и ги кара да вярват в собствените си умения повече. Конструктивната критика във спорта пък ги прави по устойчиви психически и им помага да приемат слабите си страни и да работят за подобряването им.

Социални умения: 

Участието в спортпомага на децата да развият социални умения, които ще им служат за цял живот. Работа в екип, сътрудничество и интеракции с хора от различна възраст са едни от тези неща.  Присъединяването към отбор дава на децата усещане за принадлежност и възможност да развият силни приятелства на базата на общи интереси. Колкото повече приятелски кръгове с различни интереси имат, толкова по-добри комуникационни умения развиват. Това от своя страна ще им е от помощ в кариерата и бъдещите им връзки.

деца и спорт

Приемане на пораженията:

В повечето неща в живота има победители и губещи. Чрез спорта децата се научават да бъдат “спортсмени”. Учат се да се справят със загубата, а не да се чувстват напълно победени. Знаят как да се изправят и да продължават напред. Чрез спорта деца научават, че понякога ще губиш, но това е нормално и най-важното е да станеш и да бъдеш по-добър следващия път.

Детето е влюбено?! Сега какво?

Подържане на дисциплина: 

Всеки спорт изисква дисциплина. Тази дисциплина може да е физическа, психическа или тактическа. Без самоограничение и конрол няма как да станеш по-добър спортист.

Независимо дали е групов или индивидуален, спортът приучава към организация на времето, спазване на срокове, набелязване и постигане на цели.  Трябва да следваш правила, да изпълняваш заповеди и да приемаш решенията на треньора. Децата се научават, че не във всяка ситуация могат да правят каквото си поискат.

Няма “Аз” в екипа: 

Работата в екип е необходимо умение от най-ранна възраст. Екипът не може да успее, освен ако не работи заедно. Спортът дава на децата възможност да видят как работи това правило на практика. Всеки трябва да помогне с каквото може и всеки един е важен, защото имаме различни таланти.

Детският характер и морални принципи се формират чрез честна игра. Децата, които
активно се занимават със спорт, могат да бъдат добри модели за подражание на своите
връстници.

Спортните занимания им позволяват да създадат приятелства, които иначе може би няма да се
осъществят.
Спортът обединява хора от цял ​​свят, независимо от тяхната националност, религия, култура
или цвят на кожата.
Работата в екип и ползите от социалното взаимодействие също се виждат най-добре в спорта. Децата се научават, че успехът е плод на общите усилия на отбора. Учат се и как да печелят с класа и да губят с достойнство.

Share

Денят на мама по света!

/in /by

Денят на мама по света е различен за всяко семейство. Някои имат традиционен обяд, други си разменят подаръци и цветя, трети не смятат, че е важен и не го отбелязват изобщо.  В България има редица обичаи свързани с международния ден на жената и той често се празнува и като ден на майката. Тъй като според нас всеки ден възхваляващ майките си струва да се отбележи, решихме да видим как се случва това по света.

Денят на мама по света:

Великобритания

В Обединеното кралство Денят на майката се мести. Той е винаги в четвъртата неделя на великденския пост. Наричат го още Майчина неделя. Традицията е започнала още в средновековието , когато бедните семейства са изпращали децата си да работят. Децата получавали един ден по време на постите, за да посетят семействата си. Те отивали да наберат цветя и давали на майка си специален сладкиш, наречен Кекс на мама. Днес се празнува по традиционен начин – цветя, бонбони, подаръци и време със семейството.

Австрия, Германия и Швейцария

В Австрия, Германия и Швейцария, Денят на мама, или Muttertag, се празнува през втората неделя на май. През първата световна война Швейцария става една от първите страни, които празнуват Денят на майката. Първото му отбелязване е през 1917г. В Германия е през 1922г. , а в Австрия през 1926г. И за трите страни, празникът е символ на любов и благодарност към майката.

Япония

Денят на майката в Япония също се празнува през втората неделя на май. За японските майки този ден е въплатен в красиви карамфили, символизиращи нежната сила, която носи майката. Децата поздравяват майките си с „Хаха – но – хи“ и им подаряват цветя. Историята на този ден в Япония датира още от Шова периода, когато този ден е отбелязвал рождения ден на императрица Коджун (майката на император Акихито). Традицията да се празнува денят на майката в модерна Япония започва през 1913г. През втората световна война празникът не се е празнувал и е подновен след края на войната.

Семейни традиции-30+ идеи за създаване на нови

САЩ

Американската традиция за деня на майката датира още от Гражданската война. През 1868г. Анн Джарвис учредява комитет за да създаде „Денят на приятелството на майките“.Тя се надява по този начин да събере отново семействата разделени от войната. Мечтата й е да превърне този ден в ежегодно отбелязване на майката, но през 1905г. Анн умира. Дъщеря й ,Анна Джарвис, продължава нейното дело. След множество кампании на осми май, 1914г. президентът Уилсън подписва указ, официално обявяващ  втората неделя на май за Денят на майката.

Перу

В Перу, както и в много други страни, се празнува през втората неделя на май с цветя, бонбони и подаръци. Уникалното нещо в Пеу е, че хиляди хора се събират на гробищата, за да празнуват живота на майките, които са си отишли.

Франция

Във Франция този ден се нарича Fete des Meres. Празнува се късно през май или в началото на юни, зависи от това кога се пада Петдесетница. Фете дес Мерес става официален празник през 1950г., въпреки че Наполеон за първи път го обявява за празник. Както повечето страни по света, французите празнуват с храна, подаръци и време със семейството.

Етиопия

Денят на майката в Етиопия се празнува с тридневен фестивал, наречен Антрощ, който се провежда в края на есента. Той е не само празник за почитане на майката, но и отбелязване на края на дъждовния сезон. Време е за танци, песни и пируване. Приготвя се традиционно ястие и всеки член на семейството носи различна подправка.

Когато и както и да решите да отпразнувате мама, нека да е весело и изпълнено с обич и признание!

Share

Нашите истории: Да останеш в родния си град!

/in /by

Казвам се Милица Димитрова. Завършила съм Езикова гимназия с английски и немски език, а след това – „Английска филология“ и „Педагогика“. След бакалавърската си степен реших да продължа образованието си с магистратура в Англия. Докато се подготвях за кандидатстване исках междувременно да бъда преподавател по английски език. Малко по-късно се появи и желанието ми за откриване на езикова школа.

Как започна всичко?

В процеса на проучване на различни методи на преподаване попаднах на „Хелен Дорон“. Концепцията ме заинтригува и малко по-късно наблюдавах урок в учебен център. Начинът на преподаване, позитивната атмосфера и резултатите от курсовете категорично ме убедиха, че методът е полезен и забавен. С „Хелен Дорон“ работата и удоволствието се преплитат. По-голямата част от това, което извършвам не го приемам като работа, а като хоби, заради изработването на игри, например. Най-хубавото изживяване настъпва в момента, когато се представят новите игри на децата. Те се радват и с ентусиазъм разказват на своите родители. Децата очакват уроците по английски с трепет, защото не ги приемат като задължение, а по-скоро като забавление. В центровете на „Хелен Дорон“ се създава среда, в която децата по естествен път, чрез множество предмети, игри, песни и филмчета неусетно започват да възприемат езика.

Нашите истории: Марти-от придружител до учител!

Баланс между работа и личен живот

Системата те подготвя за преподавател по английски език чрез специални обучения за различните възрасти и курсове, което води до по-голяма увереност и прецизност в работата. Друг плюс е възможността за откриване на нов офис към мрежата на „Хелен Дорон“. Заетостта и типа работа ми позволяват да работя и да се грижа за детето си. Дъщеря ми ще запоне да учи английски език по метода „Хелен Дорон“, защото той ще я обогати не само с чужд език, а и ще спомогне за нейното разитие, от най-ранна възраст.

Интервюто с Mилица можете да гледате тук:

Милица и изборът и да остане в България и да развива собствен бизнес

Become a Teacher

Share

Детето е влюбено!? Ами сега?

/in /by

Всеки помни първото си влюбване и първата целувка, но когато имат влюбено дете какво да правят родителите?

Може и да не го осъзнавате, но родителите започват да подготвят децата си да изпитват любов още от раждането. Проучванията показват, че деца, които растат в любяща среда, са склонни да правят по-добри избори. Това засяга и романтичните връзки. Но какво се случва, когато започват да мислят за любов, а още поръчват от детското меню?

Връзката на родителя с детето е основата за емоционалното му здраве. Проучване, проведено чрез интервюта с 957 деца до 15 години, показва, че добрата връзка с родителите води до по-добър избор, когато се стигне до младата любов. Също така тези деца са по-малко склонни да проявяват силни романтични чувства в ранна възраст.

Младата любов: 11 Съвета за притеснени родители

В същото проучване 20 процента от децата на 15 години споделят, че в момента са в романтична връзка. Може би се надявате детето ви да излезе от юношеството преди да се привърже силно, но проучванията показват, че младата любов се случва. Начинът, по който ще подходите ще помогне и на вас, и на вашето влюбено дете с тази нова зона на емоции.

„Това е нормална фаза от развитието“, казва терапевтът Кевин Навин. „Но родителите имат роля в оформянето й. Ако детето може да разчита на вашата подкрепа, социалният му живот няма да спре при потенциална раздяла. Това дава на децата комфорт и хора, на които да разчита, които могат да помогнат в случаи на тормоз, нахални бивши и разбито сърце“, казва Навин.

Семейни традиции-30+ идеи за създаване на нови

Искате да запазите емоционалното здраве на детето преди, по време и след първата любов?

Имайте предвид следното:

  • Дайте пример: Харесва ви или не, детето ви ще прави това, което правите вие, без значение какво казвате. Използвайте вашите връзки, особено с половинката си, за да им покажете какво е любов и как се държат хората един с друг.
  • Говорете за любов: “Говорете си за това, че връзките не са само чувства. Нека знаят, че трябва да използват и главата си и да имат чувство за самоуважение. Тяхното емоционално здраве зависи от вашата балансирана и подкрепяща гледна точка за любовта“, твърди Навин.
  • Смейте се с истории за предишни връзки.Използвайте някои от забавните и горчиво-сладки истории от вашите първи трепети. Така създавате по-силна връзка с вашето влюбено дете и можете да му предадете посланието, че дори болката от провалена връзка евентуално отминава и можеш да намериш мъдрост в нея. А тази мъдрост води до голямата, истинска и осъзната любов.
  • Проведете “разговора”.Разговорите за интимни отношения са нещо, което повечето родители активно избягват. Ако не го чуят от вас, децата ще го научат от обкръжението си. Кое е по-добрият вариант? Нека се чувстват комфортно да ви споделят, защото така вие ще сте първите, при които ще отидат ако има проблем.
  • Използвайте телевизора.Ако не знете как да започнете разговор на тази тема, включете телевизора. Много сериали и филми показват младата любов. Задайте въпрос: „Чудя се какво ли вижда тя в това момче?“ или „Ти как би помогнал на приятел след раздяла?“.

  • Приемете проблема на детето си сериозно: На вас може и да ви се струва смешно, миловидно или ъбсурдно, но за детето ви това са едни от най-силните емоции, изпитвани до момента. Никога не се подигравайте, не омаловажавайте и не отхвърляйте чувствата им! Изслушайте ги и им помогнете сами да намерят правилния път през този период.

  • Задайте основни правила.Детето ви може да иска да прекарва всяка седкунда с новата си любов, но правилата определяте вие. Обектът на чувствата не трябва да  участва във всички семейни и социални занимания. Задавайки граници, вие показвате на детето, че ви е грижа за целият му живот и всички аспекти от него. То не може да прави каквото си поиска, с когото си поиска и когато си поиска, без да мисли как това се отразява на другите аспекти от ежедневието му.
  • Запознайте се с новата любов.Някои деца без притеснение водят вкъщи новата половинка, за други това е като деня на страшния съд. Намекнете, че искате да се срещнете с този човек. Опитайте „Знам, че този човек е важен за теб и искам да го опозная.“ Най-малкото опитайте се да поговорите с него, преди да излязат някъде заедно.
  • Отправете покана.С детската любов родителите трябва да бъдат приемащи и структурирани. Поканете ги на вечеря, филм или бордова игра. Не се престаравайте с нещо сложно.
  • Подържайте известна дистанция.Не третирайте новия любовен интерес като бъдеща част от семейството. Ако двойката има неразбирателсва, трябва да ги реши помежду си. Ако станете много близки с новия човек, това може да направи потенциалната раздяла много трудна. Рискувате детето ви да остане във връзка с неподходящ човек, за да не изпитва вина, че е провалило вашите взаимоотношения с него.
  • Просто слушайте.Колкото и да се изкушавате да дръпнете една лекция на детето за любовта, недейте. Задавайте въпросите си спокойно и просто слушайте. Детето ви има нужда от подкрепа, за да излезе само от ситуацията. Особено ако става въпрос за раздяла – предложете рамо да поплаче, а не „Казах ли ти? От самото начало го знаех!“ Искате детето ви да може да се справя само, нали?

Не е страшно да имаш влюбено дете.

Изградете здрави основи, за да знае детето, че е обичано и подкрепяно. Така то винаги ще прави по-добър избор във връзките си и ще има по-добра емоционална интелигентност.

Share

Защо децата учат езици по-бързо от възрастните?

/in , /by

Общоприето е мнението, че децата учат езици по- бързо от възрастните. Повечето научни изследвания подкрепят това вярване. Все още обаче има много въпроси без отговор. Например, защо децата учат езици по-бързо? Колко по-бързо ги учат? Дали учат по-бързо поради средата, химията на мозъка или комбинация от двете? Възможно ли е възрастните да учат по същия начин, по който правят това децата? Децата учат английски език по-бързо или родния си език по-бързо?

Нека разгледаме някои от факторите, които може би дават отговори на тези въпроси.

Предимствата на околната среда, които децата имат, когато учат езици

Когато учат език, децата имат предимства на околната среда, които повечето възрастни нямат. Малките деца не са официално обучавани на езика, както възрастните и по-големите деца. Те учат, като се потапят в многоезична среда и така пасивно „усвояват“ езика чрез контакт. Когато го учат, това е чрез игри и песни, а не чрез глаголни спрежения и изпити. Всъщност възрастните също учат много по- бързо чрез потапяне в средата, но цената на потапянето е много по-висока за тях, отколкото за децата. Децата практически нямат отговорности в живота, така че имат време и енергия да прекарват часове в среда, която предизвиква техните комуникационни умения. Повечето възрастни не разполагат с този лукс.

Можем ли да учим език чрез музика?

Друг фактор в полза на децата това, че имат по- малко задръжки. Много по- лесно е да научите език, ако ви е удобно да правите грешки и да звучите глупаво, препятствие, което тревожи повечето възрастни. Затова децата учат английски език по-бързо когато е представен чрез игри. Също така стандартът на езиковата компетентност е много по- нисък за децата, отколкото за възрастните. Те не биват оценявани по начина, по който възрастните, така че не получават или дават на себе си толкова отрицателни отзиви, когато правят грешки. Също така те не са тествани така, както би било по- голямо дете, така че натискът върху тях е по- малък. Процесът на обучение е по-игрив и естествен.

Като възрастен, ако се преместите в чужда държава и никой не говори вашия език, бързо ще започнете да научавате местния. Причината е във вашата мотивация да общувате и да се свързвате с други хора. Но малко възрастни с готовност се поставят в тази ситуация. Малките деца често са изложени на език в такава ситуация, но не е необходимо да обмислят достойнствата на своето решение. Те дори не знаят, че учат нов език или как може той да им служи по- късно в живота. Те просто си мислят: „Така мога да говоря с татко.“ или „Така мога да говоря с моя съученик“. Това е чистото желание за комуникация, което стимулира обучението.

Когнитивните предимства, които децата имат, когато учат езици

Предимствата на околната среда може да са важни, но е трудно да се отрече когнитивното предимство, което имат много малките деца, когато учат нови езици. Бебетата и много малките деца образуват невронни връзки с бързи темпове. С развитието на мозъка той става все по- специализиран, затвърждавайки нервните пътища, които редовно се използват. Това е добро нещо, защото прави мозъка по- ефективен, но също така прави ученето на нови неща по- голямо предизвикателство. Ето защо тези, които учат език в много ранна възраст, имат акцента на хора, за които този език е роден. По- късно в живота тези невронни преки пътища, създадени от нашите мозъци за повишаване на ефективността, ни принуждават да се връщаме към звуците или фонемите на познати вече езици.

Защо бебето може да научи два езика едновременно?

Именно поради еластичността на мозъка и бързото образуване на нервни връзки, бебетата и малките деца могат да учат езици с по- бързи темпове. Това понякога се нарича “критичен период”. Теоретично, ако през този период детето не научи нито един език, включително невербални езици, може никога да не може да научи никакъв език. Това е така, защото необходимата невронна основа за учене на езици е трайно повредена. Не можем да знаем дали това е така, защото тестването му би било нечовешко.

Критичният период на езиковото обучение

За нас е трудно да разберем колко важни са тези фактори за бързината на изучаване на езика от детето спрямо скоростта на изучаване на езика за възрастен. Какъвто и да е основният фактор, има толкова много предимства за изучаването на езици като дете, че би било жалко да не се възползвате от тези критични години.

Share

Защо е важна свободната игра за децата?

/in /by

Какви са спомените ви от игрите в детството? Може би си спомняте криеница, гоненица, замръзванка и „стражари и апаши“. Други може да се сетят как се се карали за правилата на народна топка или за това чий ред е да играе на ластик . Кукли, замъци и „наужким“ са неразделна част от детството на предишните поколения. Свободната игра може би е запълвала повечето от свободното ви време.  Но как стои въпросът с днешните деца? Имат ли свободната игра и децата връзка помежду си? Най-вероятно – не!

Намаляващо свободно време!

За последните 50 години възможността на децата да играят свободно е с тенденция за продължително намаляване. Според проучванията на д-р Питър Грей, професор по психология в Бостън Колидж, тази липса води до сериозни негативни последици за физическото, психическото и социалното развитие на децата.

Д-р Грей открива връзка между намаляването на времето за свободна игра и нарастването на депресиите, чувството на безпомощност и нарцисизма при деца, тийнеиджъри и подрастващи. Той изтъква и нуждата от игра между деца от различни възрасти. Д-р Грей смята, че модерната сегрегация  на децата по възрастови групи може да не е полезна за тяхното развитие. Когато играят с деца от други възрасти, по-големите им осигуряват по-високи стандарти и ги карат да постигат по-високи нива на игра и мислене. Професорът цитира и други изследвания, в които по-големите деца показват на по-малките сложни концепции за език, математика и социални умения. По този начин по-големите развиват умения за грижа, лидерство и учене чрез игра.

„В днешно време детството се е превърнало във време за обогатяване на автобиографията, а не за игри и забавления. Всички мислят, че децата учат най-добре от възрастни и играта с други деца е загуба на време“ – споделя д-рГрей.

Пълен детски график

Всички структурирани дейности и запълнения график на децата често ги оставят без време за свободна игра. А когато се намери малко такова, те често са твърде уморени, за да се възползват от възможностите му.

Тези и други фактори водят до намаляване на свободната игра и по-голямо внимание се насочва към академичната подготовка. Работещите родители имат по-малко време за игри с децата, те от своя страна прекарват повече време с електронни устройства и все по-малко играят навън.

Важно ли e енциклопедичното знание в ранна възраст?

Колко е важно свободната игра и децата да са свързани?

Д-р Грей изтъква 5 ползи от свободната игра при децата:

  1. Играта дава възможност на децата да открият и развият връзката със собствените си интереси.

Избирайки дейностите, с които да се занимават, децата се научават да се насочват и да преследват собствените си интереси. Такива, които не са продиктувани от възрастните. В училище децата работят за оценки и похвали, в спортните занимания– затрофеи, но при свободната игра правят съзнателен личен избор. Ученето и физическото развитие са страничен продукт, а не самата цел на процеса.

  1.  Чрез игра децата се учат да вземат решения, да решават проблеми, да упражняват самоконтрол и да спазват правила.

Когато децата режисират свободната си игра, те трябва сами да решават изникналите проблеми. Трябва да налагат ограничения на собственото си поведение и да спазват правила.  Или рискуват да не бъдат приети в играта и да са успешни в нея.

Докато преговарят физическите и социалните условия на играта, децата получават усещането за контрол над собствените си обстоятелства. Този аспект е от огромно значение за психологическото им развитие в живота и ги предпазва от депресии и нервност.

“Ако нямат възможност да контролират собствените си действия, да вземат решения, да решават проблеми и да се научат как да следват правила, децата порастват с чувството, че не направляват собствения си живот и съдба. Растат с усещането, че зависят от обстоятелствата, късмета и добрата воля на околните…“

Нервността и депресията често се появяват, когато човек усеща липса на контрол над собствения си живот. Тези, които вярват, че съдбата им е в собствените им ръце, са по уверени и по-неподатливи на негативни психически състояния. Свободната  игра помага да се изгради тази увереност.

     3.  Децата се научават как да се справят с емоциите си, включително с гнева и страха

В свободната игра децата се поставят във физически и социално предизвикателни ситуации.  Учат се да контролират емоциите, които възникват вследствие на тези фактори. Те играят ролеви игри, люлеят се, пързалят се и катерят дървета. Тези дейности са забавни, до момента в който станат страшни. Никой освен самото дете, не знае кога настъпва този момент.

Д-р Грей предполага, че намалената способност да регулират емоциите си, може би е ключова за развиването на фобии, депресии и други отклонения.  Често хората, които страдат от нервност се страхуват от неспособността да контролират емоциите си. Малки дози страх в ранна възраст, дават възможност на децата да се справят с умерено предизвикателни емоционални ситуации на по-късен етап.

4. Играта помага на децата да създават приятелства и да развият толерантност

Социалната игра е естествено средство за сприятеляване и научаване да третираш околните като равни. Тъй като играта е доброволна и играчите могат да напуснат във всеки момент, ако се почувстват некомфортно, децата се научават да зачитат чувствата на другите, за да продължат да играят.

Д-р Грей вярва, че умението да се разбираш с околните и да работиш в екип има ключова функция за еволюционното функциониране на човешкото общество. А социалната игра е средството на природата да научи децата, че светът не се върти около тях. Дори тези, които са най-добри в играта, трябва да зачитат нуждите и желанията на останалите или ще бъдат отлъчени.

Д-р Грей посочва социалната изолация като потенциален източник на психопатологии и отбелязва, че намаляването на свободната игра може да е едновременно следствие и кауза за повишената социална изолация и самота.

    5. Най-важно – играта е източник на щастие

Когато питат деца, какво ги прави щастливи, повечето отговарят, че са най-щастливи, докато играят с приятелите си. Може би и вие сте се чувствали така във вашето детство.

Загубата на играта от една страна отнема радостта от свободното забавление, а ние в допълнение заменяме тази игра с емоционално стресиращи дейности.  Като общество сме стигнали до заключението, че за да предпазим децата и да ги образоваме, трябва да ги лишим от активностите, които ги правят най-щастливи и да ги затворим с часове в среда, в която постоянно са направлявани и оценявани от възрастни. Среда, която със сигурност води до стрес, а не до безгрижно детство.

Share