(Не)самостоятелни деца – 10 съвета за родители
Как да имаме самостоятелно дете? Познат ли ви е следният сценарий: Часът е 7:55. Детето весело подскача из къщата по пижама. Училището започва след 15 минути. Събличате пижамата, все едно, че гори. Обувате клина / панталона толкова бързо, че леко вдигате детето във въздуха. Стигате почти навреме…
Вие знаете, че то може да се облече и само, но често го правите вместо него, защото НЯМА ВРЕМЕ. Много родители прибягват до подобен подход, без да мислят за дългосрочния ефект от него. А колко хубаво би било да имате самостоятелно дете.
Но ако всички го правим, значи не може да е толкова лошо? Нали?
За съжаление нещата не стоят точно така. Обичайното правене на неща вместо детето, които то е способно да извърши само, изпращат посланието, че не вярвате в неговите способности. Резултатът е дете, което няма самучувствие, не е независимо, не умее да решава проблеми и не може или не иска да извърша дейности, нормални за възрастта си. Това понякога се нарича „научена безпомощност“. Научена от кого? Познахте.
Знаем, че всеки родител иска най-доброто за детето си. Знаем, че е трудно да балансираш всичко и да си успешен навсякъде, затова споделяме 10 съвета по пътя за самостоятелно дете.
1.Окуражете детето да ви помогне да се промените.
Ако правите повече за детето си, отколкото трябва, може да му кажете следното: „Извинявай! Третирам те като малко дете, а ти вече си готов да вършиш задачи за големи деца!“ Не използвайте фрази като: „Вече не си бебе!“ Малките деца са особено чувствителни към думата „бебе“ и често я приемат много негативно.
2. Направете списък с неща, които детето може да върши само.
Може да са всякакви дейности, дори „миене на зъби“! Попитайте детето за кои от тях се чувства достатъчно голямо и може да се справи само. Това ще повиши вероятността да опита.
3.Отмятайте дейностите една по една, за да не се претоварят децата.
4. Предвидете време
Ако отнема на момиченцето ви 10 минути да се среши сама, започнете сутрешната подготовка 10 минути по-рано (и не пипайте четката!). Децата са по-склонни да сътрудничат, когато не ги микроменажирате. А вие ще сте много по-спокойни, че не бързате да излезете.
Детето е влюбено!? Сега какво?
5. Правете компромиси
Ако детето упорито отказва да сътрудничи, измислете забавна игра и направете малък компромис. Нека няколко дни вие да обличате тениската, а то панталоните.Похвалете го за панталоните и му кажете как вярвате, че ще се справи страхотно и с тениската.
6. Забравете за “перфектно”
Приемете, че детето няма да свърши задачата така, както ще го направите вие. Ако разлее млякото, просто му покажете как да почисти и го уверете, че може да се случва на всеки.
7. Раздавайте повече похвали
Ако лявата и дясната обувка са на грешното краче, кажете нещо от сорта: „Обул (а) си се сам (а)! Браво на теб!“. Детето само ще усети дискомфорта. Дайте позитивна обратна връзка: „ Хващам се на бас, че утре ще ги обуеш правилно от първия път“
8. Вземете в предвид обстоятелствата
Ако децата са уморени, болни, стресирани или се адаптират към промяна, не е подходящо време да въвеждате нови отговорности. Не се обезкуражавайте, ако те леко „назаднат“ и ви молят вие да направите нещо вместо тях. Това е нормално. Временното споделяне на отговорност ще им помогне по-бързо да започнат отново сами. Не ги критукувайте с реплики като:“Вече можеш сам! Не се лигави!“
9. Не давайте готови решения
Не бързайте да решавате всеки техен проблем, когато се затруднят. Окуражете ги да опитат сами и ги напътствайте да открият решение. Дайте им време, преди да дадете своите идеи.
10.Бъдете спокойни.
Можете да намирате повече неоправени легла и разлято мляко, но гордата детска реплика „Направих го сам!“ ще ви увери, че си е струвало.
