Подкрепящата среда и насърчението са ключови елементи от нашата методология. Те са причината учениците ни да идват при нас с желание и да остават с години! Споделяме три основни принципа, които могат да бъдат приложени и във вашето ежедневие, не само в нашата класна стая 😊

1. Възнаграждаваме всяко усилие

• Притеснително дете на 2г. най-после взима подадена играчка? – „Страхотно!“
• Хиперактивно дете нетърпеливо пристъпва от крак на крак, но изчаква две деца да минат преди него? – „Чудно! Ти си следващият!“
• Дете, което до сега предимно е мълчало, казва думичка, която звучи почти правилно? – „Прекрасно! Да, това е слон! Дай пет!“

Създаването на постоянно усещане за успех у децата ги мотивира да повярват в себе си и резултатите не закъсняват.

2. Искрена и конкретна похвала

Вместо в края на часа да кажем на децата, че са се справили добре, което не им дава ясна представа какво точно са постигнали, използваме поощрителни думи в контекста на активностите. „Браво! Успя сам да развържеш този възел!“ „Да! Самолетите летят в небето! Супер!“.

3. Не се фокусираме върху грешките

Децата често се чувстват притиснати от очакванията на възрастните и се страхуват да не ни разочароват, когато не успеят да дадат верен отговор или да се справят с поставена задача достатъчно бързо. Затова нашата цел е да не разбират, че са сбъркали. Вместо да им кажем „Не, това не е куче, а котка“, казваме „Супер! Това е котка!“ По този начин те получават поощрение за това, че са се опитали, докато в същото време разбират правилният отговор.

Нашите учители са обучени да избягват думата „Не“ и негативния език по време на час, когато става въпрос за когнитивните и физически умения на децата. Това не означава обаче, че в класната стая всичко е позволено. Да, ние се водим до голяма степен от настроението и уменията на нашите ученици, но в същото време поставяме ясни граници на поведение. Споделяме и три основни принципа за насърчаване на желано от нас поведение.

1. Познаваме учениците си и следим физическото и емоционалното им състояние.

Не очакваме децата да „слушат“, защото трябва или защото е важно за тях да научат английски. Даваме им причина да ни се доверят и да ни харесват. Как? Като се интересуваме от предпочитанията им, слушаме историите им и създаваме обстановка, в която им е приятно да бъдат. Имаме предвид, че и те, като нас, имат лоши дни, в които са изнервени, разстроени, апатични и промяната в поведението им не е задължително свързана с това, което се случва в класната стая в момента. Често дори не е нужно да разбираме каква точно е причината да са разстроени. Достатъчно е да покажем, че сме забелязали и да им кажем няколко окуражителни думи. Често успяваме да ги разведрим с любима игра, но има и ситуации, в които просто ги оставяме да усвояват пасивно и да участват само в част от активностите.

2. Ангажираме вниманието

Планираме уроците си така, че постоянно да се случва нещо интересно и вълнуващо, което да задържи вниманието на децата. Стараем се да нямат време и възможност да се разсейва с нежелани от нас активности. Поощряваме щедро всяко поведение, което искаме да виждаме, вместо да чакаме причина да направим забележка. Така те знаят как трябва да се държат, за да получат одобрението и вниманието ни.

3. Прилагаме правила

При работата с деца е изключително важно те да знаят какви са правилата и последствията от неспазването им. Последствията са логични и пропорционално свързани с нарушението. Например, ако детето отказва да върне играчка, няма да получи друга за следващата активност, докато не се раздели с предишната.

Много е важно мотивацията за спазване на правилата да не е предимно материална (стикери, бисквити, печати), защото така децата свикват да бъдат подкупвани и напълно логично отказват да правят неща, ако няма да „спечелят“ нищо от това. Затова създаваме обстановка, в която те искат да бъдат активни участници и да пропуснат игра е по-разочароващо от това да не получат награда в края на часа.