Похвалата и насърчението са ключови елементи от нашата методология. Те са причината учениците ни да идват при нас с желание и да остават с години! Споделяме три основни принципа, които могат да бъдат приложени и във вашето ежедневие, не само в нашата класна стая 😊

1. Възнаграждаваме всяко усилие

• Притеснително дете на 2г. най-после взима подадена играчка? – „Страхотно!“
• Хиперактивно дете нетърпеливо пристъпва от крак на крак, но изчаква две деца да минат преди него? – „Чудно! Ти си следващият!“
• Дете, което до сега предимно е мълчало, казва думичка, която звучи почти правилно? – „Прекрасно! Да, това е слон! Дай пет!“

Създаването на постоянно усещане за успех у децата ги мотивира да повярват в себе си и резултатите не закъсняват.

2. Искрена и конкретна похвала

Вместо в края на часа да кажем на децата, че са се справили добре, което не им дава ясна представа какво точно са постигнали, използваме поощрителни думи в контекста на активностите. „Браво! Успя сам да развържеш този възел!“ „Да! Самолетите летят в небето! Супер!“.

3. Не се фокусираме върху грешките

Децата често се чувстват притиснати от очакванията на възрастните и се страхуват да не ни разочароват, когато не успеят да дадат верен отговор или да се справят с поставена задача достатъчно бързо. Затова нашата цел е да не разбират, че са сбъркали. Вместо да им кажем „Не, това не е куче, а котка“, казваме „Супер! Това е котка!“ По този начин те получават поощрение за това, че са се опитали, докато в същото време разбират правилният отговор.

Нашите учители са обучени да избягват думата „Не“ и негативния език по време на час, когато става въпрос за когнитивните и физически умения на децата. Това не означава обаче, че в класната стая всичко е позволено. Да, ние се водим до голяма степен от настроението и уменията на нашите ученици, но в същото време поставяме ясни граници на поведение. Споделяме и три основни принципа за насърчаване на желано от нас поведение.

1. Познаваме учениците си и следим физическото и емоционалното им състояние.

Не очакваме децата да „слушат“, защото трябва или защото е важно за тях да научат английски. Даваме им причина да ни се доверят и да ни харесват. Как? Като се интересуваме от предпочитанията им, слушаме историите им и създаваме обстановка, в която им е приятно да бъдат. Имаме предвид, че и те, като нас, имат лоши дни, в които са изнервени, разстроени, апатични и промяната в поведението им не е задължително свързана с това, което се случва в класната стая в момента. Често дори не е нужно да разбираме каква точно е причината да са разстроени. Достатъчно е да покажем, че сме забелязали и да им кажем няколко окуражителни думи. Често успяваме да ги разведрим с любима игра, но има и ситуации, в които просто ги оставяме да усвояват пасивно и да участват само в част от активностите.

2. Ангажираме вниманието

Планираме уроците си така, че постоянно да се случва нещо интересно и вълнуващо, което да задържи вниманието на децата. Стараем се да нямат време и възможност да се разсейва с нежелани от нас активности. Поощряваме щедро всяко поведение, което искаме да виждаме, вместо да чакаме причина да направим забележка. Така те знаят как трябва да се държат, за да получат одобрението и вниманието ни.

3. Прилагаме правила

При работата с деца е изключително важно те да знаят какви са правилата и последствията от неспазването им. Последствията са логични и пропорционално свързани с нарушението. Например, ако детето отказва да върне играчка, няма да получи друга за следващата активност, докато не се раздели с предишната.

Много е важно мотивацията за спазване на правилата да не е предимно материална (стикери, бисквити, печати), защото така децата свикват да бъдат подкупвани и напълно логично отказват да правят неща, ако няма да „спечелят“ нищо от това. Затова създаваме обстановка, в която те искат да бъдат активни участници и да пропуснат игра е по-разочароващо от това да не получат награда в края на часа.

Свети Николай е епископ, живял през IV век в Мала Азия. Една от легендите за него разказва как е започнал обичаят да се закачат чорапи, в които да се оставят подаръци:

Един беден човек имал три дъщери, но нямал никакви пари за зестра и дъщерите му не можели да се омъжат. Една нощ Николай тайно пусна. торба със злато през комина. Торбата паднала в чорап, окачен да съхне до огъня. По-късно това се повторило и с втората дъщеря. Решен да открие човека, който му дава парите, бащата започнал всяка вечер да спи до огнището, докато не хванал Николай да пуска торба със злато за третата дъщеря. Николай помолил мъжа да не казва на никого какво е направил, защото не искал да привлича вниманието върху себе си. Но историята скоро се разчула и когато някой получел подобен таен подарък, хората вярвали, че е от Николай.

Заради своята доброта Николай бил обявен за светец покровител на семейството и децата. И на моряците и банкерите, но това са други истории 🙂

Как Свети Никола става Дядо Коледа?

От началото на XIX век традициите, свързани със Свети Николай, стават все по-популярни, защото писатели, поети и художници преоктриват старите истории и легенди.

През 1821 г. в Ню Йорк е публикувана анонимна поема, в която светецът за първи път е наречен Дядо Коледа и е представен в шейна, теглена от елен. Стихотворението е придружено от осем илюстрации и това са най-ранните изображения на Дядо Коледа, а не на Свети Николай. Един век по-късно тези изображения вдъхновяват рекламните специалисти на компанията “Кока Кола” да създадат визията на добрия старец, която познаваме днес.

При нас децата изучават много повече от английски език.

От най-ранна възраст се стремим да възпитаме у тях любов и грижа към растения и животни. Курсовете Baby’s Best Start и Todler’s Best Start въвеждат енциклопедични знания за различни птици, насекоми, пеперуди и породи кучета. По този начин подхранваме любопитството на малчуганите и ги насърчаваме да бъдат внимателни със заобикалящите ги създания.

В It’s a Baby Dragon,  Fun with Flupe и More Fun with Flupe въвеждаме умения за справяне с проблеми и оказване на помощ в нужда, развиваме съпричастност и толерантност.

Фокусът на курса Alphaboat е върху приятелството, грешките, които неизбежно допускаме в взаимоотношенията си с хората, но и силата на прошката и възможността за втори шанс. Освен че се учим да четем, си говорим и на теми като рисковете в социалните мрежи, истинността на медиите, как да преодоляваме различията си и да работим заедно.

Екологията също е много важна тема сред нашите курсове. В Jump with Joey и More Jump with Joey се въвеждат концепции като рециклиране, пестене на ресурси, благотворителност и грижа за околната среда. Приятелството и задружното решаване на проблеми остават главен фокус във всички епизоди.

Курсовете ни са богати на разнообразни и запомнящи се герои, но един от тях израства заедно с нашите ученици от бебе до тийнейджър. В Paul Ward Explores и Paul Ward’s Adventures Пол и семейството му пътуват до общо 16 държави и се запознават с различни култури и обичаи. Бащата на Пол е ветеринар, който се бори с екологични катастрофи като изсичането на гори, бракониерство, замърсяване на въздуха и водите и много други.

В курсовете ни за тийнейджъри темите за дискусия стават все по-сериозни. Обсъждаме книги, музика, изкуство, опазването на редки и застрашени животни, зависимости, училищни проблеми, отговорността да бъдеш известен, намирането на истината в море от фалшива информация, взаимоотношенията с хора в неравностойно положение и много други интересни въпроси.

„Хелен Дорон“ – повече от английски, ценности за цял живот!