Втори език в четири лесни стъпки!

/in , /by

Тези четири принципа са в основата на нашата работа, независимо дали е с бебета, ученици или тийнейджьри. Мисията ни е да дадем на децата способността да владеят езика свободно, да мислят самостоятелно и да не се притесняват от грешки.

  1. Пасивно слушане

Всеки наш курс съдържа аудиофайлове с песни, рими и диалози. Задължителен компонент от обучението при нас е децата да слушат тези аудиофайлове всеки ден, докато са спокойни и ангажирани с някаква рутинна активност – хранене, рисуване, тиха игра, редене на пъзел и др. По този начин създаваме англоговоряща среда, в която да се потопят и неусетно да запомнят звуците, ритъма, интонацията и произношението на езика.

  1. Поощрение

Мозъкът не възприема, запомня и възпроизвежда информация, когато е стресиран. Затова създаваме позитивна и подкрепяща среда, в която децата се чувстват винаги приети и ценени. Насърчаваме всяко усилие и вярваме в способностите на своите ученици.

  1. Забавно учене

„Стойте мирно и слушайте какво ви говоря!“ Никога няма да чуете това от учител в „Хелен Дорон“

Организираме учебния процес така, че децата да искат да бъдат активни участници в него. Използваме музика, игри, движение, играчки и реални предмети.  Провокираме  всички сетива и стимулираме изграждането на невронни връзки. Дори когато преговаряме познат материал, добавяме нещо ново, защото знаем, че еднообразието убива любопитството.  Не случайно много от нашите ученици казват, че ходят на „веселия английски“.

 

  1. Изграждане на увереност

Курсовете ни са създадени на принципа на спираловидното обучение. Преминавайки от един към друг, нашите ученици затвърждават знанията и уменията си и придобиват нови по логичен и естествен начин. Това ги кара да се чувстват уверени, защото се срещат с познати концепции, и същевременно подхранва  глада им за нова информация. Целта ни е до подготвим уроците си така, че децата  да си тръгнат доволни и щастливи от постигнатото в час.

Преведено и адаптирано от книгата The Music of Language на Хелен Дорон.

Share

СВЕТЕЦЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В ДЯДО КОЛЕДА

/in /by

Свети Николай е епископ, живял през IV век в Мала Азия. Една от легендите за него разказва как е започнал обичаят да се закачат чорапи, в които да се оставят подаръци:

Един беден човек имал три дъщери, но нямал никакви пари за зестра и дъщерите му не можели да се омъжат. Една нощ Николай тайно пусна. торба със злато през комина. Торбата паднала в чорап, окачен да съхне до огъня. По-късно това се повторило и с втората дъщеря. Решен да открие човека, който му дава парите, бащата започнал всяка вечер да спи до огнището, докато не хванал Николай да пуска торба със злато за третата дъщеря. Николай помолил мъжа да не казва на никого какво е направил, защото не искал да привлича вниманието върху себе си. Но историята скоро се разчула и когато някой получел подобен таен подарък, хората вярвали, че е от Николай.

Заради своята доброта Николай бил обявен за светец покровител на семейството и децата. И на моряците и банкерите, но това са други истории 🙂

Как Свети Никола става Дядо Коледа?

От началото на XIX век традициите, свързани със Свети Николай, стават все по-популярни, защото писатели, поети и художници преоктриват старите истории и легенди.

През 1821 г. в Ню Йорк е публикувана анонимна поема, в която светецът за първи път е наречен Дядо Коледа и е представен в шейна, теглена от елен. Стихотворението е придружено от осем илюстрации и това са най-ранните изображения на Дядо Коледа, а не на Свети Николай. Един век по-късно тези изображения вдъхновяват рекламните специалисти на компанията “Кока Кола” да създадат визията на добрия старец, която познаваме днес.

 

 

Share

Хелоуин – келтският фестивал на мъртвите

/in /by

Огньове, жертвоприношения, демони, голота и алкохол:  келтските фестивали са диви и необуздани и християнските мисионери много искат да ги заличат.

Но това не е лесна задача. Не можете да влезете в едно село, да изгорите всичко, което хората обичат, да отмените любимите им празненства и да очаквате някой да се покръсти. Още през  600 г.  папа Григорий казва на мисионерите да се съобразяват с традициите и обичаите, вместо да ги унищожават.  Стратегията проработва. Коледа и Великден се преместват, за да съвпаднат с езическите фестивали.  Всичко –  от почитането на дървета до местата за погребение – се християнизира.

Фестивалът на мъртвите

В Северна Европа, обаче,  празникът на мъртвите (Samhain) остава неприлично езически. Келтите вярват, че това  е денят, в който подземният свят се сблъсква със света на живите. Реколтата е прибрана, започва зимата. Сезонът на слънцето преминава в сезонът на недостига. Това е едновременно край и начало на вечния кръговрат на живота. На този празник келтите палят огромни огньове, оставят  храна за починалите пред къщите им, колят животни, ловят с уста ябълки от ведрото и се обличат като демони.

Мисионери проповядват, че този „подземен свят“ е ад, че духовете са зли и целият фестивал е преклонение пред  дявола. Историята ни казва, че на никой от келтите не му е пукало J.

Тогава  християните преместват Деня на Вси Светии (или Вечерта на Вси Светии, All Hallow’s Eve) в края на октомври.  Това е традиционният ден, в който те  почитат починалите си светци. В известен смисъл това е християнският празник на мъртвите.

Но този абстрактен фестивал не привлича интереса на келтите, само добавя християнски дяволи и зверове към костюмите, в които да се пременят. Явно те просто обичат да бъдат отвратителни. Затова усилията на християните се съсредоточават върху това да спрат жертването на животни и да променят името от Samhain на All Hallow’s Eve и, в крайна сметка, Хелоуин.

Така че следващия път, когато се обличате за Хелоуин, спомнете си за едно от най-старите келтски и езически празненства. Когато децата ви се маскират като зли духове, те възпроизвеждат деня, в който мъртвите идват на горната земя и се смесват с живите.

Photo Credit: https://www.scotlandshop.com

 

 

Share

„Хелен Дорон“ – повече от английски, ценности за цял живот!

/in /by

При нас децата изучават много повече от английски език.

От най-ранна възраст се стремим да възпитаме у тях любов и грижа към растения и животни. Курсовете Baby’s Best Start и Todler’s Best Start въвеждат енциклопедични знания за различни птици, насекоми, пеперуди и породи кучета. По този начин подхранваме любопитството на малчуганите и ги насърчаваме да бъдат внимателни със заобикалящите ги създания.

В It’s a Baby Dragon,  Fun with Flupe и More Fun with Flupe въвеждаме умения за справяне с проблеми и оказване на помощ в нужда, развиваме съпричастност и толерантност.

Фокусът на курса Alphaboat е върху приятелството, грешките, които неизбежно допускаме в взаимоотношенията си с хората, но и силата на прошката и възможността за втори шанс. Освен че се учим да четем, си говорим и на теми като рисковете в социалните мрежи, истинността на медиите, как да преодоляваме различията си и да работим заедно.

Екологията също е много важна тема сред нашите курсове. В Jump with Joey и More Jump with Joey се въвеждат концепции като рециклиране, пестене на ресурси, благотворителност и грижа за околната среда. Приятелството и задружното решаване на проблеми остават главен фокус във всички епизоди.

Курсовете ни са богати на разнообразни и запомнящи се герои, но един от тях израства заедно с нашите ученици от бебе до тийнейджър. В Paul Ward Explores и Paul Ward’s Adventures Пол и семейството му пътуват до общо 16 държави и се запознават с различни култури и обичаи. Бащата на Пол е ветеринар, който се бори с екологични катастрофи като изсичането на гори, бракониерство, замърсяване на въздуха и водите и много други.

В курсовете ни за тийнейджъри темите за дискусия стават все по-сериозни. Обсъждаме книги, музика, изкуство, опазването на редки и застрашени животни, зависимости, училищни проблеми, отговорността да бъдеш известен, намирането на истината в море от фалшива информация, взаимоотношенията с хора в неравностойно положение и много други интересни въпроси.

„Хелен Дорон“ – повече от английски, ценности за цял живот!

Share

5 съвета как да насърчим децата да четат

/in /by
Четенето позволява на децата да се запознаят с различни истории и герои, както и с различни гледни точки. То засилва емпатията и провокира чувства и емоции, които помагат на децата да се ориентират в заобикалящия се свят.
Ето няколко съвета как да им помогнем да заобичат четенето от ранна възраст:
✅ Създайте кът за четене
✅ Римуваните истории най-много се харесват и най-лесно се запомнят от децата
✅ Избирайте книжки на различни теми
✅ Разиграйте историята, която четете
✅ Насърчете детето да чете на играчките си или на домашния любимец.
Share

Как детето да запази знанията си през лятото?

/in /by

Лятната ваканция обикновено е време за децата да си починат, да погледат телевизия, да играят навън и да се наслаждават на време без задачи и отговорности. Но всичко това може да доведе до забравяване на доста неща, научени през учебната година – феномен познат като „летен спад“ (от англ. Summer slide). Това неизбежно поражда въпроса как детето да запази знанията си през лятото?

Какво е летен спад?

Идеята за наличието на този феномен се заражда в края на XX век.

Първите публикувани проучвания показват, че децата губят значителна част от уменията си по математика и четене през лятната ваканция. Тази загуба се натрупва всяка следваща година. Наскоро направено изследване с деца от 3-ти до 5-ти клас показва, че през лятната ваканция се губят около 20 % от придобитите знания по четене и 27% от математическите.

Кой е най-уязвим?

По-малките деца са по-склонни да губят знания, защото се намират във важна фаза от развитието си. „Като цяло децата учат много повече в детската градина, първи и втори клас, отколкото през останалите години в училище. Ученето следва крива, която върви нагоре в ранна възраст и с времето става хоризонтална.“ Това казва Джеймс Ким, професор в Харвард. „Знанията за буквите, уменията за четене и декодиране са лесни за забравяне без чести упражнения. Същото важи и за математическите умения“.

 

как детето запазва знанията си през лятото?

Как детето да запази знанията си през лятото?

Основните умения не са трудни за подържане извън училище! Има безброй начини да се забавлявате и да въвлечете децата в полезни упражнения:

  1. Оставете детето да избере какво да чете

Децата няма да четат, ако не се наслаждават на процеса. Нека имат достъп до по-голям брой книги, които са им интересни. Четенето за забавление се случва, когато историята ги вълнува и я разбират. Освен това трябва да виждат личен пример – вземете и вие книга за плажа! Или пък си направете списък за вас и за детето и се състезавайте кой ще прочете повече! А може и да си разказвате историите помежду си!

(Не)самостоятелни деца – 10 съвета за родители

  1. Оставете време за умни забавления

Игрите и пъзелите са чудесен начин да подържате уменията на децата и да се забавлявате едновременно. Дали ще играете „Скрабъл“ или ще търсите съкровище с математически задачи, процесът ще е ползотворен и развлекателен. Има много начини да превърнете ученето в игра.

  1. Излезте навън

Отидете на разходка до историческа забележителност или си направете беседа в зоопарка. Преживяването остава много по-трайни спомени от четенето. Вече има много места, които предоставят възможност на най-малките да се потопят в света на науката. Музейко и TechnoMagicLand са някои от опциите в София.

  1. Използвайте въображението си

Децата използват въображението си, за да си обогатяват речника и да експериментират с нови концепции. Когато си измислят сами супергерой или създават сложен уред за сладолед с лего, това за тях е учебен процес. Те развиват нови умения и практикуват придобитите. Играйте с тях на театър, включвайте се в измислените им игри и им задавайте предизвикателства. Забавлявайте се заедно!

Share

(Не)самостоятелни деца – 10 съвета за родители

/in /by

Как да имаме самостоятелно дете? Познат ли ви е следният сценарий: Часът е 7:55. Детето весело подскача из къщата по пижама. Училището започва след 15 минути. Събличате пижамата, все едно, че  гори. Обувате клина / панталона толкова бързо, че леко вдигате детето във въздуха. Стигате почти навреме…

Вие знаете, че то може да се облече и само, но често го правите вместо него, защото НЯМА ВРЕМЕ.  Много родители прибягват до подобен подход, без да мислят за дългосрочния ефект от него. А колко хубаво би било да имате самостоятелно дете.

Но ако всички го правим, значи не може да е толкова лошо? Нали?

За съжаление нещата не стоят точно така. Обичайното правене на неща вместо детето, които то е способно да извърши само, изпращат посланието, че не вярвате в неговите способности. Резултатът е дете, което няма самучувствие, не е независимо,  не умее да решава проблеми и не може или не иска да извърша дейности, нормални за възрастта си. Това понякога се нарича „научена безпомощност“. Научена от кого? Познахте.

Знаем, че всеки родител иска най-доброто за детето си. Знаем, че е трудно да балансираш всичко и да си успешен навсякъде, затова споделяме 10 съвета по пътя за самостоятелно дете.

1.Окуражете детето да ви помогне да се промените.

Ако правите повече за детето си, отколкото трябва, може да му кажете следното: „Извинявай! Третирам те като малко дете, а ти вече си готов да вършиш задачи за големи деца!“ Не използвайте фрази като: „Вече не си бебе!“ Малките деца са особено чувствителни към думата „бебе“ и често я приемат много негативно.

2. Направете списък с неща, които детето може да върши само.

Може да са всякакви дейности, дори „миене на зъби“! Попитайте детето за кои от тях се чувства достатъчно голямо и може да се справи само. Това ще повиши вероятността да опита.

3.Отмятайте дейностите една по една, за да не се претоварят децата.

4. Предвидете време

Ако отнема на момиченцето ви 10 минути да се среши сама, започнете сутрешната подготовка 10 минути по-рано (и не пипайте четката!). Децата са по-склонни да сътрудничат, когато не ги микроменажирате. А вие ще сте много по-спокойни, че не бързате да излезете.

Детето е влюбено!? Сега какво?

5. Правете компромиси

Ако детето упорито отказва да сътрудничи, измислете забавна игра и направете малък компромис. Нека няколко дни вие да обличате тениската, а то панталоните.Похвалете го за панталоните и му кажете как вярвате, че ще се справи страхотно и с тениската.

6. Забравете за “перфектно”

Приемете, че детето няма да свърши задачата така, както ще го направите вие. Ако разлее млякото, просто му покажете как да почисти и го уверете, че може да се случва на всеки.

7. Раздавайте повече похвали

Ако лявата и дясната обувка са на грешното краче, кажете нещо от сорта: „Обул (а) си се сам (а)! Браво на теб!“. Детето само ще усети дискомфорта. Дайте позитивна обратна връзка: „ Хващам се на бас, че утре ще ги обуеш правилно от първия път“

8. Вземете в предвид обстоятелствата

Ако децата са уморени, болни, стресирани или се адаптират към промяна, не е подходящо време да въвеждате нови отговорности. Не се обезкуражавайте, ако те леко „назаднат“ и ви молят вие да направите нещо вместо тях. Това е нормално. Временното споделяне на отговорност ще им помогне по-бързо да започнат отново сами. Не ги критукувайте с реплики като:“Вече можеш сам! Не се лигави!“

9. Не давайте готови решения

Не бързайте да решавате всеки техен проблем, когато се затруднят. Окуражете ги да опитат сами и ги напътствайте да открият решение. Дайте им време, преди да дадете своите идеи.

10.Бъдете спокойни.

Можете да намирате повече неоправени легла и разлято мляко, но гордата детска реплика „Направих го сам!“ ще ви увери, че си е струвало.

източник

Share

Значението на спорта за децата

/in /by

Деца и спорт – две неща, които са неизменно свързани. Дори да не посещава организирани занимания, всяко дете тича повече километри на ден от средностатистическия възрастен. Никоя друга дейност не предоставя на децата такива възможности да развият положителни черти на характера и да усвоят житейски ценности, както прави спортът. Всяко дете може да бъде успешно в един или друг спорт, но е необходимо време родителите или самото дете да открият най-подходящият.

Подобряването на физическото и психическото развитие със сигурност е най-важният принос на спорта за децата. Чрез него те развиват физически умения, създават нови приятелства, забавляват се, учат се да бъдат членове на екип, научават се на справедлива игра, подобряват самочувствието си. Когато говорим за деца и спорт, няма как да се фокусираме само върху физическите аспекти.  За тях това е нещо много повече – приятелства, стремеж, уроци и щастливи мигове. Ето 5 ползи за децата от спорта:

Развитие на самочувствие:

Доста проучвания сочат, че участието в спортни занимания помага на децата да развият увереност и самочувствие. Жестове като поздрав от съотборник, потупване по рамото или ракостискане в края на мача, изграждат увереност. Също думите на треньора, усещането, че някой вярва в успеха ти и иска да си победител е много ценно за подрастващите. Виждайки го в други социални роли, освен родителите, окуражава децата и ги кара да вярват в собствените си умения повече. Конструктивната критика във спорта пък ги прави по устойчиви психически и им помага да приемат слабите си страни и да работят за подобряването им.

Социални умения: 

Участието в спортпомага на децата да развият социални умения, които ще им служат за цял живот. Работа в екип, сътрудничество и интеракции с хора от различна възраст са едни от тези неща.  Присъединяването към отбор дава на децата усещане за принадлежност и възможност да развият силни приятелства на базата на общи интереси. Колкото повече приятелски кръгове с различни интереси имат, толкова по-добри комуникационни умения развиват. Това от своя страна ще им е от помощ в кариерата и бъдещите им връзки.

деца и спорт

Приемане на пораженията:

В повечето неща в живота има победители и губещи. Чрез спорта децата се научават да бъдат “спортсмени”. Учат се да се справят със загубата, а не да се чувстват напълно победени. Знаят как да се изправят и да продължават напред. Чрез спорта деца научават, че понякога ще губиш, но това е нормално и най-важното е да станеш и да бъдеш по-добър следващия път.

Детето е влюбено?! Сега какво?

Подържане на дисциплина: 

Всеки спорт изисква дисциплина. Тази дисциплина може да е физическа, психическа или тактическа. Без самоограничение и конрол няма как да станеш по-добър спортист.

Независимо дали е групов или индивидуален, спортът приучава към организация на времето, спазване на срокове, набелязване и постигане на цели.  Трябва да следваш правила, да изпълняваш заповеди и да приемаш решенията на треньора. Децата се научават, че не във всяка ситуация могат да правят каквото си поискат.

Няма “Аз” в екипа: 

Работата в екип е необходимо умение от най-ранна възраст. Екипът не може да успее, освен ако не работи заедно. Спортът дава на децата възможност да видят как работи това правило на практика. Всеки трябва да помогне с каквото може и всеки един е важен, защото имаме различни таланти.

Детският характер и морални принципи се формират чрез честна игра. Децата, които
активно се занимават със спорт, могат да бъдат добри модели за подражание на своите
връстници.

Спортните занимания им позволяват да създадат приятелства, които иначе може би няма да се
осъществят.
Спортът обединява хора от цял ​​свят, независимо от тяхната националност, религия, култура
или цвят на кожата.
Работата в екип и ползите от социалното взаимодействие също се виждат най-добре в спорта. Децата се научават, че успехът е плод на общите усилия на отбора. Учат се и как да печелят с класа и да губят с достойнство.

Share