Значението на спорта за децата

Деца и спорт – две неща, които са неизменно свързани. Дори да не посещава организирани занимания, всяко дете тича повече километри на ден от средностатистическия възрастен. Никоя друга дейност не предоставя на децата такива възможности да развият положителни черти на характера и да усвоят житейски ценности, както прави спортът. Всяко дете може да бъде успешно в един или друг спорт, но е необходимо време родителите или самото дете да открият най-подходящият.

Подобряването на физическото и психическото развитие със сигурност е най-важният принос на спорта за децата. Чрез него те развиват физически умения, създават нови приятелства, забавляват се, учат се да бъдат членове на екип, научават се на справедлива игра, подобряват самочувствието си. Когато говорим за деца и спорт, няма как да се фокусираме само върху физическите аспекти.  За тях това е нещо много повече – приятелства, стремеж, уроци и щастливи мигове. Ето 5 ползи за децата от спорта:

Развитие на самочувствие:

Доста проучвания сочат, че участието в спортни занимания помага на децата да развият увереност и самочувствие. Жестове като поздрав от съотборник, потупване по рамото или ракостискане в края на мача, изграждат увереност. Също думите на треньора, усещането, че някой вярва в успеха ти и иска да си победител е много ценно за подрастващите. Виждайки го в други социални роли, освен родителите, окуражава децата и ги кара да вярват в собствените си умения повече. Конструктивната критика във спорта пък ги прави по устойчиви психически и им помага да приемат слабите си страни и да работят за подобряването им.

Социални умения: 

Участието в спортпомага на децата да развият социални умения, които ще им служат за цял живот. Работа в екип, сътрудничество и интеракции с хора от различна възраст са едни от тези неща.  Присъединяването към отбор дава на децата усещане за принадлежност и възможност да развият силни приятелства на базата на общи интереси. Колкото повече приятелски кръгове с различни интереси имат, толкова по-добри комуникационни умения развиват. Това от своя страна ще им е от помощ в кариерата и бъдещите им връзки.

Приемане на пораженията:

В повечето неща в живота има победители и губещи. Чрез спорта децата се научават да бъдат “спортсмени”. Учат се да се справят със загубата, а не да се чувстват напълно победени. Знаят как да се изправят и да продължават напред. Чрез спорта деца научават, че понякога ще губиш, но това е нормално и най-важното е да станеш и да бъдеш по-добър следващия път.

Детето е влюбено?! Сега какво?

Подържане на дисциплина: 

Всеки спорт изисква дисциплина. Тази дисциплина може да е физическа, психическа или тактическа. Без самоограничение и конрол няма как да станеш по-добър спортист.

Независимо дали е групов или индивидуален, спортът приучава към организация на времето, спазване на срокове, набелязване и постигане на цели.  Трябва да следваш правила, да изпълняваш заповеди и да приемаш решенията на треньора. Децата се научават, че не във всяка ситуация могат да правят каквото си поискат.

Няма “Аз” в екипа: 

Работата в екип е необходимо умение от най-ранна възраст. Екипът не може да успее, освен ако не работи заедно. Спортът дава на децата възможност да видят как работи това правило на практика. Всеки трябва да помогне с каквото може и всеки един е важен, защото имаме различни таланти.

Детският характер и морални принципи се формират чрез честна игра. Децата, които
активно се занимават със спорт, могат да бъдат добри модели за подражание на своите
връстници.

Спортните занимания им позволяват да създадат приятелства, които иначе може би няма да се
осъществят.
Спортът обединява хора от цял ​​свят, независимо от тяхната националност, религия, култура
или цвят на кожата.
Работата в екип и ползите от социалното взаимодействие също се виждат най-добре в спорта. Децата се научават, че успехът е плод на общите усилия на отбора. Учат се и как да печелят с класа и да губят с достойнство.