Tag Archive for: английски за бебета

(Не)самостоятелни деца – 10 съвета за родители

/in /by

Как да имаме самостоятелно дете? Познат ли ви е следният сценарий: Часът е 7:55. Детето весело подскача из къщата по пижама. Училището започва след 15 минути. Събличате пижамата, все едно, че  гори. Обувате клина / панталона толкова бързо, че леко вдигате детето във въздуха. Стигате почти навреме…

Вие знаете, че то може да се облече и само, но често го правите вместо него, защото НЯМА ВРЕМЕ.  Много родители прибягват до подобен подход, без да мислят за дългосрочния ефект от него. А колко хубаво би било да имате самостоятелно дете.

Но ако всички го правим, значи не може да е толкова лошо? Нали?

За съжаление нещата не стоят точно така. Обичайното правене на неща вместо детето, които то е способно да извърши само, изпращат посланието, че не вярвате в неговите способности. Резултатът е дете, което няма самучувствие, не е независимо,  не умее да решава проблеми и не може или не иска да извърша дейности, нормални за възрастта си. Това понякога се нарича „научена безпомощност“. Научена от кого? Познахте.

Знаем, че всеки родител иска най-доброто за детето си. Знаем, че е трудно да балансираш всичко и да си успешен навсякъде, затова споделяме 10 съвета по пътя за самостоятелно дете.

1.Окуражете детето да ви помогне да се промените.

Ако правите повече за детето си, отколкото трябва, може да му кажете следното: „Извинявай! Третирам те като малко дете, а ти вече си готов да вършиш задачи за големи деца!“ Не използвайте фрази като: „Вече не си бебе!“ Малките деца са особено чувствителни към думата „бебе“ и често я приемат много негативно.

2. Направете списък с неща, които детето може да върши само.

Може да са всякакви дейности, дори „миене на зъби“! Попитайте детето за кои от тях се чувства достатъчно голямо и може да се справи само. Това ще повиши вероятността да опита.

3.Отмятайте дейностите една по една, за да не се претоварят децата.

4. Предвидете време

Ако отнема на момиченцето ви 10 минути да се среши сама, започнете сутрешната подготовка 10 минути по-рано (и не пипайте четката!). Децата са по-склонни да сътрудничат, когато не ги микроменажирате. А вие ще сте много по-спокойни, че не бързате да излезете.

Детето е влюбено!? Сега какво?

5. Правете компромиси

Ако детето упорито отказва да сътрудничи, измислете забавна игра и направете малък компромис. Нека няколко дни вие да обличате тениската, а то панталоните.Похвалете го за панталоните и му кажете как вярвате, че ще се справи страхотно и с тениската.

6. Забравете за “перфектно”

Приемете, че детето няма да свърши задачата така, както ще го направите вие. Ако разлее млякото, просто му покажете как да почисти и го уверете, че може да се случва на всеки.

7. Раздавайте повече похвали

Ако лявата и дясната обувка са на грешното краче, кажете нещо от сорта: „Обул (а) си се сам (а)! Браво на теб!“. Детето само ще усети дискомфорта. Дайте позитивна обратна връзка: „ Хващам се на бас, че утре ще ги обуеш правилно от първия път“

8. Вземете в предвид обстоятелствата

Ако децата са уморени, болни, стресирани или се адаптират към промяна, не е подходящо време да въвеждате нови отговорности. Не се обезкуражавайте, ако те леко „назаднат“ и ви молят вие да направите нещо вместо тях. Това е нормално. Временното споделяне на отговорност ще им помогне по-бързо да започнат отново сами. Не ги критукувайте с реплики като:“Вече можеш сам! Не се лигави!“

9. Не давайте готови решения

Не бързайте да решавате всеки техен проблем, когато се затруднят. Окуражете ги да опитат сами и ги напътствайте да открият решение. Дайте им време, преди да дадете своите идеи.

10.Бъдете спокойни.

Можете да намирате повече неоправени легла и разлято мляко, но гордата детска реплика „Направих го сам!“ ще ви увери, че си е струвало.

източник

Share

От учител в София до бизнес дама в Бургас!

/in /by

Казвам се Симона Младжова, на 27 години, трето поколение учител! Може да се каже, че е генетично! А сега и бизнес дама – учител в Бургас!

Как започна всичко?

Пътят ми в мрежата на “Хелен Дорон” започна преди 8 години, когато търсех работа, която да съвместявам с университета. Така и стана – даден ми беше шанс да стана учител в един от учебните центрове в София, Младост.Началото беше трудно, разбира се, започвайки от обучението, през което преминава всеки нов учител – едновременно много изморително, но пък страшно зареждащо.
Първите няколко години изпълнявах само дейността на учител, след това помагах и в административната част, така че научих безброй неща, полезни, както в професионалния, така и в личния живот.

Голямата стъпка

След 5 години в учебния център в София реших, че е дошъл момента за развитие. С огромната подкрепа на националния представител на “Хелен Дорон”, на моя приятел и семействата ни, желанието ми стана реалност и направих свой учебен център в град Бургас. Добавих “учител в Бургас” към биографията си.Нов град, преместване, отделяне от близките и зоната на комфорт бяха първите ми сблъсъци с реалността. Последваха, разбира се и радостни моменти на нетърпение всичко да започне.

Ново начало

На 1 юли 2017 година направихме официалното откриване и през септември започна новата учебна година. През първите две години учителствах сама, а от тази учебна година вече сме две активно преподаващи учителки, като третото ни попълнение тъкмо премина обучението и ще ни помага съвсем скоро. Както всяко ново начинание, “прохождането” отнема време, изпълнено с трудности, решения и избори. Бургас – като нова точка в мрежата на “Хелен Дорон” се развива с нормално темпо. Има и скептично настроени, но и все повече ентусиазирани и запознати с важността на ранното езиково обучение родители.
Всекидневните срещи с децата и родителите, позитивизмът и сбъдването на мечтата ми ме зареждат ежедневно и ме карат да се убеждавам, че всичко си струва. Все повече се увеличава и желанието ми за растеж и себераздаване към всички настоящи и бъдещи бургаски Дорони!
Share

Значението на спорта за децата

/in /by

Деца и спорт – две неща, които са неизменно свързани. Дори да не посещава организирани занимания, всяко дете тича повече километри на ден от средностатистическия възрастен. Никоя друга дейност не предоставя на децата такива възможности да развият положителни черти на характера и да усвоят житейски ценности, както прави спортът. Всяко дете може да бъде успешно в един или друг спорт, но е необходимо време родителите или самото дете да открият най-подходящият.

Подобряването на физическото и психическото развитие със сигурност е най-важният принос на спорта за децата. Чрез него те развиват физически умения, създават нови приятелства, забавляват се, учат се да бъдат членове на екип, научават се на справедлива игра, подобряват самочувствието си. Когато говорим за деца и спорт, няма как да се фокусираме само върху физическите аспекти.  За тях това е нещо много повече – приятелства, стремеж, уроци и щастливи мигове. Ето 5 ползи за децата от спорта:

Развитие на самочувствие:

Доста проучвания сочат, че участието в спортни занимания помага на децата да развият увереност и самочувствие. Жестове като поздрав от съотборник, потупване по рамото или ракостискане в края на мача, изграждат увереност. Също думите на треньора, усещането, че някой вярва в успеха ти и иска да си победител е много ценно за подрастващите. Виждайки го в други социални роли, освен родителите, окуражава децата и ги кара да вярват в собствените си умения повече. Конструктивната критика във спорта пък ги прави по устойчиви психически и им помага да приемат слабите си страни и да работят за подобряването им.

Социални умения: 

Участието в спортпомага на децата да развият социални умения, които ще им служат за цял живот. Работа в екип, сътрудничество и интеракции с хора от различна възраст са едни от тези неща.  Присъединяването към отбор дава на децата усещане за принадлежност и възможност да развият силни приятелства на базата на общи интереси. Колкото повече приятелски кръгове с различни интереси имат, толкова по-добри комуникационни умения развиват. Това от своя страна ще им е от помощ в кариерата и бъдещите им връзки.

деца и спорт

Приемане на пораженията:

В повечето неща в живота има победители и губещи. Чрез спорта децата се научават да бъдат “спортсмени”. Учат се да се справят със загубата, а не да се чувстват напълно победени. Знаят как да се изправят и да продължават напред. Чрез спорта деца научават, че понякога ще губиш, но това е нормално и най-важното е да станеш и да бъдеш по-добър следващия път.

Детето е влюбено?! Сега какво?

Подържане на дисциплина: 

Всеки спорт изисква дисциплина. Тази дисциплина може да е физическа, психическа или тактическа. Без самоограничение и конрол няма как да станеш по-добър спортист.

Независимо дали е групов или индивидуален, спортът приучава към организация на времето, спазване на срокове, набелязване и постигане на цели.  Трябва да следваш правила, да изпълняваш заповеди и да приемаш решенията на треньора. Децата се научават, че не във всяка ситуация могат да правят каквото си поискат.

Няма “Аз” в екипа: 

Работата в екип е необходимо умение от най-ранна възраст. Екипът не може да успее, освен ако не работи заедно. Спортът дава на децата възможност да видят как работи това правило на практика. Всеки трябва да помогне с каквото може и всеки един е важен, защото имаме различни таланти.

Детският характер и морални принципи се формират чрез честна игра. Децата, които
активно се занимават със спорт, могат да бъдат добри модели за подражание на своите
връстници.

Спортните занимания им позволяват да създадат приятелства, които иначе може би няма да се
осъществят.
Спортът обединява хора от цял ​​свят, независимо от тяхната националност, религия, култура
или цвят на кожата.
Работата в екип и ползите от социалното взаимодействие също се виждат най-добре в спорта. Децата се научават, че успехът е плод на общите усилия на отбора. Учат се и как да печелят с класа и да губят с достойнство.

Share

Денят на мама по света!

/in /by

Денят на мама по света е различен за всяко семейство. Някои имат традиционен обяд, други си разменят подаръци и цветя, трети не смятат, че е важен и не го отбелязват изобщо.  В България има редица обичаи свързани с международния ден на жената и той често се празнува и като ден на майката. Тъй като според нас всеки ден възхваляващ майките си струва да се отбележи, решихме да видим как се случва това по света.

Денят на мама по света:

Великобритания

В Обединеното кралство Денят на майката се мести. Той е винаги в четвъртата неделя на великденския пост. Наричат го още Майчина неделя. Традицията е започнала още в средновековието , когато бедните семейства са изпращали децата си да работят. Децата получавали един ден по време на постите, за да посетят семействата си. Те отивали да наберат цветя и давали на майка си специален сладкиш, наречен Кекс на мама. Днес се празнува по традиционен начин – цветя, бонбони, подаръци и време със семейството.

Австрия, Германия и Швейцария

В Австрия, Германия и Швейцария, Денят на мама, или Muttertag, се празнува през втората неделя на май. През първата световна война Швейцария става една от първите страни, които празнуват Денят на майката. Първото му отбелязване е през 1917г. В Германия е през 1922г. , а в Австрия през 1926г. И за трите страни, празникът е символ на любов и благодарност към майката.

Япония

Денят на майката в Япония също се празнува през втората неделя на май. За японските майки този ден е въплатен в красиви карамфили, символизиращи нежната сила, която носи майката. Децата поздравяват майките си с „Хаха – но – хи“ и им подаряват цветя. Историята на този ден в Япония датира още от Шова периода, когато този ден е отбелязвал рождения ден на императрица Коджун (майката на император Акихито). Традицията да се празнува денят на майката в модерна Япония започва през 1913г. През втората световна война празникът не се е празнувал и е подновен след края на войната.

Семейни традиции-30+ идеи за създаване на нови

САЩ

Американската традиция за деня на майката датира още от Гражданската война. През 1868г. Анн Джарвис учредява комитет за да създаде „Денят на приятелството на майките“.Тя се надява по този начин да събере отново семействата разделени от войната. Мечтата й е да превърне този ден в ежегодно отбелязване на майката, но през 1905г. Анн умира. Дъщеря й ,Анна Джарвис, продължава нейното дело. След множество кампании на осми май, 1914г. президентът Уилсън подписва указ, официално обявяващ  втората неделя на май за Денят на майката.

Перу

В Перу, както и в много други страни, се празнува през втората неделя на май с цветя, бонбони и подаръци. Уникалното нещо в Пеу е, че хиляди хора се събират на гробищата, за да празнуват живота на майките, които са си отишли.

Франция

Във Франция този ден се нарича Fete des Meres. Празнува се късно през май или в началото на юни, зависи от това кога се пада Петдесетница. Фете дес Мерес става официален празник през 1950г., въпреки че Наполеон за първи път го обявява за празник. Както повечето страни по света, французите празнуват с храна, подаръци и време със семейството.

Етиопия

Денят на майката в Етиопия се празнува с тридневен фестивал, наречен Антрощ, който се провежда в края на есента. Той е не само празник за почитане на майката, но и отбелязване на края на дъждовния сезон. Време е за танци, песни и пируване. Приготвя се традиционно ястие и всеки член на семейството носи различна подправка.

Когато и както и да решите да отпразнувате мама, нека да е весело и изпълнено с обич и признание!

Share

Нашите истории: Да останеш в родния си град!

/in /by

Казвам се Милица Димитрова. Завършила съм Езикова гимназия с английски и немски език, а след това – „Английска филология“ и „Педагогика“. След бакалавърската си степен реших да продължа образованието си с магистратура в Англия. Докато се подготвях за кандидатстване исках междувременно да бъда преподавател по английски език. Малко по-късно се появи и желанието ми за откриване на езикова школа.

Как започна всичко?

В процеса на проучване на различни методи на преподаване попаднах на „Хелен Дорон“. Концепцията ме заинтригува и малко по-късно наблюдавах урок в учебен център. Начинът на преподаване, позитивната атмосфера и резултатите от курсовете категорично ме убедиха, че методът е полезен и забавен. С „Хелен Дорон“ работата и удоволствието се преплитат. По-голямата част от това, което извършвам не го приемам като работа, а като хоби, заради изработването на игри, например. Най-хубавото изживяване настъпва в момента, когато се представят новите игри на децата. Те се радват и с ентусиазъм разказват на своите родители. Децата очакват уроците по английски с трепет, защото не ги приемат като задължение, а по-скоро като забавление. В центровете на „Хелен Дорон“ се създава среда, в която децата по естествен път, чрез множество предмети, игри, песни и филмчета неусетно започват да възприемат езика.

Нашите истории: Марти-от придружител до учител!

Баланс между работа и личен живот

Системата те подготвя за преподавател по английски език чрез специални обучения за различните възрасти и курсове, което води до по-голяма увереност и прецизност в работата. Друг плюс е възможността за откриване на нов офис към мрежата на „Хелен Дорон“. Заетостта и типа работа ми позволяват да работя и да се грижа за детето си. Дъщеря ми ще запоне да учи английски език по метода „Хелен Дорон“, защото той ще я обогати не само с чужд език, а и ще спомогне за нейното разитие, от най-ранна възраст.

Интервюто с Mилица можете да гледате тук:

Милица и изборът и да остане в България и да развива собствен бизнес

Become a Teacher

Share