Tag Archive for: english for kids

(Не)самостоятелни деца – 10 съвета за родители

Как да имаме самостоятелно дете? Познат ли ви е следният сценарий: Часът е 7:55. Детето весело подскача из къщата по пижама. Училището започва след 15 минути. Събличате пижамата, все едно, че  гори. Обувате клина / панталона толкова бързо, че леко вдигате детето във въздуха. Стигате почти навреме…

Вие знаете, че то може да се облече и само, но често го правите вместо него, защото НЯМА ВРЕМЕ.  Много родители прибягват до подобен подход, без да мислят за дългосрочния ефект от него. А колко хубаво би било да имате самостоятелно дете.

Но ако всички го правим, значи не може да е толкова лошо? Нали?

За съжаление нещата не стоят точно така. Обичайното правене на неща вместо детето, които то е способно да извърши само, изпращат посланието, че не вярвате в неговите способности. Резултатът е дете, което няма самучувствие, не е независимо,  не умее да решава проблеми и не може или не иска да извърша дейности, нормални за възрастта си. Това понякога се нарича „научена безпомощност“. Научена от кого? Познахте.

Знаем, че всеки родител иска най-доброто за детето си. Знаем, че е трудно да балансираш всичко и да си успешен навсякъде, затова споделяме 10 съвета по пътя за самостоятелно дете.

1.Окуражете детето да ви помогне да се промените.

Ако правите повече за детето си, отколкото трябва, може да му кажете следното: „Извинявай! Третирам те като малко дете, а ти вече си готов да вършиш задачи за големи деца!“ Не използвайте фрази като: „Вече не си бебе!“ Малките деца са особено чувствителни към думата „бебе“ и често я приемат много негативно.

2. Направете списък с неща, които детето може да върши само.

Може да са всякакви дейности, дори „миене на зъби“! Попитайте детето за кои от тях се чувства достатъчно голямо и може да се справи само. Това ще повиши вероятността да опита.

3.Отмятайте дейностите една по една, за да не се претоварят децата.

4. Предвидете време

Ако отнема на момиченцето ви 10 минути да се среши сама, започнете сутрешната подготовка 10 минути по-рано (и не пипайте четката!). Децата са по-склонни да сътрудничат, когато не ги микроменажирате. А вие ще сте много по-спокойни, че не бързате да излезете.

Детето е влюбено!? Сега какво?

5. Правете компромиси

Ако детето упорито отказва да сътрудничи, измислете забавна игра и направете малък компромис. Нека няколко дни вие да обличате тениската, а то панталоните.Похвалете го за панталоните и му кажете как вярвате, че ще се справи страхотно и с тениската.

6. Забравете за “перфектно”

Приемете, че детето няма да свърши задачата така, както ще го направите вие. Ако разлее млякото, просто му покажете как да почисти и го уверете, че може да се случва на всеки.

7. Раздавайте повече похвали

Ако лявата и дясната обувка са на грешното краче, кажете нещо от сорта: „Обул (а) си се сам (а)! Браво на теб!“. Детето само ще усети дискомфорта. Дайте позитивна обратна връзка: „ Хващам се на бас, че утре ще ги обуеш правилно от първия път“

8. Вземете в предвид обстоятелствата

Ако децата са уморени, болни, стресирани или се адаптират към промяна, не е подходящо време да въвеждате нови отговорности. Не се обезкуражавайте, ако те леко „назаднат“ и ви молят вие да направите нещо вместо тях. Това е нормално. Временното споделяне на отговорност ще им помогне по-бързо да започнат отново сами. Не ги критукувайте с реплики като:“Вече можеш сам! Не се лигави!“

9. Не давайте готови решения

Не бързайте да решавате всеки техен проблем, когато се затруднят. Окуражете ги да опитат сами и ги напътствайте да открият решение. Дайте им време, преди да дадете своите идеи.

10.Бъдете спокойни.

Можете да намирате повече неоправени легла и разлято мляко, но гордата детска реплика „Направих го сам!“ ще ви увери, че си е струвало.

източник

Защо децата учат езици по-бързо от възрастните?

Общоприето е мнението, че децата учат езици по- бързо от възрастните. Повечето научни изследвания подкрепят това вярване. Все още обаче има много въпроси без отговор. Например, защо децата учат езици по-бързо? Колко по-бързо ги учат? Дали учат по-бързо поради средата, химията на мозъка или комбинация от двете? Възможно ли е възрастните да учат по същия начин, по който правят това децата? Децата учат английски език по-бързо или родния си език по-бързо?

Нека разгледаме някои от факторите, които може би дават отговори на тези въпроси.

Предимствата на околната среда, които децата имат, когато учат езици

Когато учат език, децата имат предимства на околната среда, които повечето възрастни нямат. Малките деца не са официално обучавани на езика, както възрастните и по-големите деца. Те учат, като се потапят в многоезична среда и така пасивно „усвояват“ езика чрез контакт. Когато го учат, това е чрез игри и песни, а не чрез глаголни спрежения и изпити. Всъщност възрастните също учат много по- бързо чрез потапяне в средата, но цената на потапянето е много по-висока за тях, отколкото за децата. Децата практически нямат отговорности в живота, така че имат време и енергия да прекарват часове в среда, която предизвиква техните комуникационни умения. Повечето възрастни не разполагат с този лукс.

Можем ли да учим език чрез музика?

Друг фактор в полза на децата това, че имат по- малко задръжки. Много по- лесно е да научите език, ако ви е удобно да правите грешки и да звучите глупаво, препятствие, което тревожи повечето възрастни. Затова децата учат английски език по-бързо когато е представен чрез игри. Също така стандартът на езиковата компетентност е много по- нисък за децата, отколкото за възрастните. Те не биват оценявани по начина, по който възрастните, така че не получават или дават на себе си толкова отрицателни отзиви, когато правят грешки. Също така те не са тествани така, както би било по- голямо дете, така че натискът върху тях е по- малък. Процесът на обучение е по-игрив и естествен.

Като възрастен, ако се преместите в чужда държава и никой не говори вашия език, бързо ще започнете да научавате местния. Причината е във вашата мотивация да общувате и да се свързвате с други хора. Но малко възрастни с готовност се поставят в тази ситуация. Малките деца често са изложени на език в такава ситуация, но не е необходимо да обмислят достойнствата на своето решение. Те дори не знаят, че учат нов език или как може той да им служи по- късно в живота. Те просто си мислят: „Така мога да говоря с татко.“ или „Така мога да говоря с моя съученик“. Това е чистото желание за комуникация, което стимулира обучението.

Когнитивните предимства, които децата имат, когато учат езици

Предимствата на околната среда може да са важни, но е трудно да се отрече когнитивното предимство, което имат много малките деца, когато учат нови езици. Бебетата и много малките деца образуват невронни връзки с бързи темпове. С развитието на мозъка той става все по- специализиран, затвърждавайки нервните пътища, които редовно се използват. Това е добро нещо, защото прави мозъка по- ефективен, но също така прави ученето на нови неща по- голямо предизвикателство. Ето защо тези, които учат език в много ранна възраст, имат акцента на хора, за които този език е роден. По- късно в живота тези невронни преки пътища, създадени от нашите мозъци за повишаване на ефективността, ни принуждават да се връщаме към звуците или фонемите на познати вече езици.

Защо бебето може да научи два езика едновременно?

Именно поради еластичността на мозъка и бързото образуване на нервни връзки, бебетата и малките деца могат да учат езици с по- бързи темпове. Това понякога се нарича “критичен период”. Теоретично, ако през този период детето не научи нито един език, включително невербални езици, може никога да не може да научи никакъв език. Това е така, защото необходимата невронна основа за учене на езици е трайно повредена. Не можем да знаем дали това е така, защото тестването му би било нечовешко.

Критичният период на езиковото обучение

За нас е трудно да разберем колко важни са тези фактори за бързината на изучаване на езика от детето спрямо скоростта на изучаване на езика за възрастен. Какъвто и да е основният фактор, има толкова много предимства за изучаването на езици като дете, че би било жалко да не се възползвате от тези критични години.

Защо е важна свободната игра за децата?

Какви са спомените ви от игрите в детството? Може би си спомняте криеница, гоненица, замръзванка и „стражари и апаши“. Други може да се сетят как се се карали за правилата на народна топка или за това чий ред е да играе на ластик . Кукли, замъци и „наужким“ са неразделна част от детството на предишните поколения. Свободната игра може би е запълвала повечето от свободното ви време.  Но как стои въпросът с днешните деца? Имат ли свободната игра и децата връзка помежду си? Най-вероятно – не!

Намаляващо свободно време!

За последните 50 години възможността на децата да играят свободно е с тенденция за продължително намаляване. Според проучванията на д-р Питър Грей, професор по психология в Бостън Колидж, тази липса води до сериозни негативни последици за физическото, психическото и социалното развитие на децата.

Д-р Грей открива връзка между намаляването на времето за свободна игра и нарастването на депресиите, чувството на безпомощност и нарцисизма при деца, тийнеиджъри и подрастващи. Той изтъква и нуждата от игра между деца от различни възрасти. Д-р Грей смята, че модерната сегрегация  на децата по възрастови групи може да не е полезна за тяхното развитие. Когато играят с деца от други възрасти, по-големите им осигуряват по-високи стандарти и ги карат да постигат по-високи нива на игра и мислене. Професорът цитира и други изследвания, в които по-големите деца показват на по-малките сложни концепции за език, математика и социални умения. По този начин по-големите развиват умения за грижа, лидерство и учене чрез игра.

„В днешно време детството се е превърнало във време за обогатяване на автобиографията, а не за игри и забавления. Всички мислят, че децата учат най-добре от възрастни и играта с други деца е загуба на време“ – споделя д-рГрей.

Пълен детски график

Всички структурирани дейности и запълнения график на децата често ги оставят без време за свободна игра. А когато се намери малко такова, те често са твърде уморени, за да се възползват от възможностите му.

Тези и други фактори водят до намаляване на свободната игра и по-голямо внимание се насочва към академичната подготовка. Работещите родители имат по-малко време за игри с децата, те от своя страна прекарват повече време с електронни устройства и все по-малко играят навън.

Важно ли e енциклопедичното знание в ранна възраст?

Колко е важно свободната игра и децата да са свързани?

Д-р Грей изтъква 5 ползи от свободната игра при децата:

  1. Играта дава възможност на децата да открият и развият връзката със собствените си интереси.

Избирайки дейностите, с които да се занимават, децата се научават да се насочват и да преследват собствените си интереси. Такива, които не са продиктувани от възрастните. В училище децата работят за оценки и похвали, в спортните занимания– затрофеи, но при свободната игра правят съзнателен личен избор. Ученето и физическото развитие са страничен продукт, а не самата цел на процеса.

  1.  Чрез игра децата се учат да вземат решения, да решават проблеми, да упражняват самоконтрол и да спазват правила.

Когато децата режисират свободната си игра, те трябва сами да решават изникналите проблеми. Трябва да налагат ограничения на собственото си поведение и да спазват правила.  Или рискуват да не бъдат приети в играта и да са успешни в нея.

Докато преговарят физическите и социалните условия на играта, децата получават усещането за контрол над собствените си обстоятелства. Този аспект е от огромно значение за психологическото им развитие в живота и ги предпазва от депресии и нервност.

“Ако нямат възможност да контролират собствените си действия, да вземат решения, да решават проблеми и да се научат как да следват правила, децата порастват с чувството, че не направляват собствения си живот и съдба. Растат с усещането, че зависят от обстоятелствата, късмета и добрата воля на околните…“

Нервността и депресията често се появяват, когато човек усеща липса на контрол над собствения си живот. Тези, които вярват, че съдбата им е в собствените им ръце, са по уверени и по-неподатливи на негативни психически състояния. Свободната  игра помага да се изгради тази увереност.

     3.  Децата се научават как да се справят с емоциите си, включително с гнева и страха

В свободната игра децата се поставят във физически и социално предизвикателни ситуации.  Учат се да контролират емоциите, които възникват вследствие на тези фактори. Те играят ролеви игри, люлеят се, пързалят се и катерят дървета. Тези дейности са забавни, до момента в който станат страшни. Никой освен самото дете, не знае кога настъпва този момент.

Д-р Грей предполага, че намалената способност да регулират емоциите си, може би е ключова за развиването на фобии, депресии и други отклонения.  Често хората, които страдат от нервност се страхуват от неспособността да контролират емоциите си. Малки дози страх в ранна възраст, дават възможност на децата да се справят с умерено предизвикателни емоционални ситуации на по-късен етап.

4. Играта помага на децата да създават приятелства и да развият толерантност

Социалната игра е естествено средство за сприятеляване и научаване да третираш околните като равни. Тъй като играта е доброволна и играчите могат да напуснат във всеки момент, ако се почувстват некомфортно, децата се научават да зачитат чувствата на другите, за да продължат да играят.

Д-р Грей вярва, че умението да се разбираш с околните и да работиш в екип има ключова функция за еволюционното функциониране на човешкото общество. А социалната игра е средството на природата да научи децата, че светът не се върти около тях. Дори тези, които са най-добри в играта, трябва да зачитат нуждите и желанията на останалите или ще бъдат отлъчени.

Д-р Грей посочва социалната изолация като потенциален източник на психопатологии и отбелязва, че намаляването на свободната игра може да е едновременно следствие и кауза за повишената социална изолация и самота.

    5. Най-важно – играта е източник на щастие

Когато питат деца, какво ги прави щастливи, повечето отговарят, че са най-щастливи, докато играят с приятелите си. Може би и вие сте се чувствали така във вашето детство.

Загубата на играта от една страна отнема радостта от свободното забавление, а ние в допълнение заменяме тази игра с емоционално стресиращи дейности.  Като общество сме стигнали до заключението, че за да предпазим децата и да ги образоваме, трябва да ги лишим от активностите, които ги правят най-щастливи и да ги затворим с часове в среда, в която постоянно са направлявани и оценявани от възрастни. Среда, която със сигурност води до стрес, а не до безгрижно детство.

Ритуалите и децата

Децата обичат ритуалите. Повторение, принадлежност, чувството на чудо, магия и празнуване – всички тези неща създават преживявания, които подхранват връзката деца – родители и държат семейството сплотено.

Защо са ни нужни ритуали?  Защото ни помагат емоционално, облекчават болките ни, потвърждават израстването ни и създават връзки.

Повечето родители откриват от рано, че ежедневните ритуали като история за лека нощ и прегръдка за довиждане правят раздялата по-лесна и дават сигурност на децата. Снимката за първия учебен ден и украсяването на елхата за Коледа помагат на децата да осъзнаят промените през годината. Много от религиозните ритуали са свързани със съзряването и осъзнаването. В днешно време много родители, които не са религиозни, сами измислят традиции, за да предадат своите виждания и ценности на децата си.

Семейните ритуали са нещата, които семейството прави заедно. В едно забързано общество, където всеки е бомбандиран с различни дейности и информация, ритуалите дават чувство на принадлежност и идентичност на всеки член от семейството.

Освен това те:

  • Укрепват семейните връзки
  • Осигуряват комфорт и сигурност
  • Помагат да се направляват промените
  • Учат на ценности
  • Предават културното наследство
  • Учат на практически умения
  • Решават проблеми
  • Помагат да се запазят спомените за отминалите поколения
  • Помагат за справянето с болката от загуба
  • Създават чудесни спомени

Проучвания показват, че щастливите семейства не само имат запазени ритуали, но и постояннно измислят нови, които им помагат да намерят пътя си през неизбежните промени в живота. Децата, които са наблюдавали родителите си да изобретяват нови ритуали  научават, че мога да реагират на живота по активен, креативен и персонален начин.  Когато пораснат, тези деца са по-уверени, стабилни, чувстват се по-обичани и знаят как да изразяват обич към околните.

Не се притеснявайте, ако не „създавате“ ритуали съзнателно.

Вашето семейство ги развива естествено – от неделните палачинки до целувката за лека нощ. Начинът, по-който празнувате рожденни дни или отбелязвате годишнини, начинът, по-който казвате довиждане едни на други сутрин или пазаруването на дрехи всяка есен преди училище, всичко, което се повтаря е ритуал – нещото от което се създават спомените. Няма нужда от нищо прекалено, просто любов.

Всъщност създаването на нови ритуали е проста задача. Опитайте нещо ново и ако ви хареса – повторете го. После започнете да говорите за него и създайте очакване в семейството. Накрая то ще се развие, ще създаде свой живот и ще стане част от семейната култура. „Лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш грош“ също е ритуал 🙂

Ето няколко примера, които може да опитате:

  • Вечеря по избор – оставете детето си да избере къде и какво му се яде и го изпълнете. Дори да е китайско на стълбите на училището в 22:00 вечерта.
  • Празненство за началото на лятото – помогнете на детето да организира събиране с приятели с нещо отличително, например водни пистолети в парка.
  • Гледайте заедно телевизия – изберете си шоу и го гледайте заедно с децата.

Защо „Хелен Дорон”(Английски за Деца Бургас)? Защото работим с екслузивни програми!

Жените знаят как се прави бизнес в образователния франчайз

Франчайзът в образователните услуги е уникална възможност за целеустремени жени с бизнес нюх, които обичат децата, имат страст към образованието и търсят баланс между успешната, удовлетворяваща кариера и качествения семеен живот.
Според Entrepreneur’s Source, компания за бизнес консултиране, базирана в САЩ, жените са природно по-добри в три ключови сфери, които ги движат напред в бизнеса: комуникация, инициативност и емоционална интелигентност.
Тези умения се виждат ясно в работата на образователна група “Хелен Дорон”(Английски за малки деца).

Ето какво казва статистиката:

  • Компанията работи успешно повече от 31 години
  • Над 1000 учебни центъра в 36 държави
  • 80% от топ мениджмънта са жени
  • 70% от мастер франчайзерите са жени
  • 90% от учебните центрове се притежават и управляват от жени

“Хелен Дорон”  има доказан бизнес модел, с един от най-дългите и стабилни бизнес цикли във франчайз индустрията. През 2019 година е отличена с наградата за Най-добър детски образователен франчайз за годината на международния конкурс на списание Global Franchise в Лас Вегас! Тази награда е световно признание за лидерството на “Хелен Дорон” в областта на ранното детско развитие и образование!

Самата Хелен Дорон, която е основател и изпълнителен директор на компанията, е разбираемо доволна от постигнатото: “Много съм горда, че съм част от успеха на толкова много жени! Нашите мъже франчайзополучатели са също толкова успешни, но жените притежават качества, които карат този бизнес да прозцъфтява по един различен начин.“

Защо „Хелен Дорон”(Английски за малки деца)? Защото работим с екслузивни програми!

7 стратегии за поставяне на цели при децата

Много родители се дразнят, че детето им не опитва достатъчно, за да постигне нещо, на което е абсолютно способно.  Какво може да се направи? Един от начините е да научим децата да си поставят цели и да ги изпълняват стъпка по стъпка.

Най-вероятно няма да накарате детето си веднага да започне да се цели високо – това е трудно дори за тийнейджърите. Но експертите казват, че ранното детство е идеалното време да запознаете детето с концепцията за поставяне на цели и работата за изпълнението им.

Поставете основите за идеята

Започнете процеса, като откриете начини, по които детето ви вече използва техниките за поставяне на цел. Ако забележите, че детето ви е успяло да спести пари, за да си купи някоя играчка например, обсъдете стъпките, които е трябвало да направи. Поговорете с него колко е хубаво да постигнеш нещо, за което си работил упорито. После обсъдете как същите стъпки могат да се използват и за други предизвикателства.

Започнете с нещо малко

Помогнете на детето си да измисли забавна цел, която може да постигне за кратък период от време. Може би да прочете книга или да завърши проект, свързан с изкуството. „Малките цели са най-добрия  начин да накарате децата да се движат напред към големите“, твърди Джим Уилтънс, инструктор по лидерство в училищата в Сан Франциско. „Постигането на дадена цел дава на децата невероятен прилив на енергия“

Оставете ги да избират

Колкото и да искате детето ви да стане  номер едно по гимнастика, най-добре го оставете само да реши какво иска да постигне. Тогава може да помогнете с направата на план. Очевидно някои цели искат повече намеса от вас.  Ако усетите, че досаждате или се изнервяте, че детето не работи усилено, това е сигнал, че трябва да се отдръпнете.

Бъдете нащрек за възможности

Ако детето ви каже, че иска да спечели награда на научния конкурс тази година,  използвате това като възможност да му помогнете с план за действие. Напишете конкретни стъпки и крайни срокове за всяка една. След това проверявайте от време на време как върви и му помагайте да не губи фокус. Курсове по език в ранна възраст.

Покажете им как

Възрастните имат много по-добро усещане какво е нужно за изпълнението на една цел. Затова можете да включите детето си във вашия собствен процес на поставяне на цели. Например, искате да си направите градина с цветя. Въвлечете детето си в процеса, нека проучвате растения, нека се учите заедно каква е грижата за тях. Възрастните знаят как да разбият нещо голямо на по-малки стъпки и това е нещо, на което трябва да научат децата си.

Осигурете реална оценка

Децата  често подценяват  колко трудно може да бъде постигането на цел и бързо могат да се изнервят и обезкуражат. Ако детето ви иска да свири на китара, бъдете окуражителни, но и реалистични. Изтъкнете предизвикателствата и постоянството, които ще изисква. Идеята не е да накарате целта да изглежда много трудна, а да ги запознаете със сериозността на задачата, като помогнете с плана.

Възнаграждавайте усилията

Когато детето ви започне да си поставя цели и да работи за тях, не забравяйте да го похвалите. Няма нужда да давате команди като „ Отивай да се упражняваш“, опитайте с насърчение и приемане на детските чувства и емоции.

Когато нещата не се получават

Детето ви иска да подобри оценките си по математика, но получава още една четворка. Сега какво? Опитайте тези стъпки:

  • Преразгледайте целта с него. Може би е била прекалено неясна или твърде амбициозна.
  • Попитайте детето си за предложения. Децата имат по-голям стимул да изпълнят собствените си идеи.
  • Помогнете му да си представи ползите. „Според теб как ще се чувстваш, ако се справиш по-добре следващият път?“
  • Споделете своите трудности от детството. Детето може да се почувства по-добре, знаейки, че и вие сте срещнали предизвикателства.
  • Направете комплимент. Дори да не е получило шестица, похвалете детето за усилията, които е положило да учи.
  • Не използвайте заплахи и подкупи. Това няма да помогне в дългосрочен план.

Примерен план в 5 стъпки:

Напишеге го черно на бяло. “Да стана по-добър играч на баскетбол”.

Бъдете конкретни. “Искам да бележа поне 20 точки във всяка игра“

Обмислете плюсовете и минусите.

 Плюс: Ще ми е по-забавно, ще съм по-ценен за отбора, ще се чувствам по-добре.

Минус: Вече тренирам 2 пъти седмично. Допълнителните тренировки ще отнемат от времето ми за уроци и игри.

Набележете малки стъпки, като зададете трите „К“ въпроса:

“Кой може да помогне?” Треньор, родител, приятел…

“Какво трябва да направя аз?” Да се упражнявам повече, да отида на спортен лагер…

“Кога?” 30 минути, три пъти в седмицата…

Следете напредъка. Родителите ми ще снимат всяка трета тренировка, треньорът редовно ще ми казва как се справям….

Защо „Хелен Дорон”(Курсове по език в ранна възраст)? Защото работим с екслузивни програми!

Могат ли децата да усвояват език след дълъг и натоварен ден в училище?

Всяко семейство има различна идея за това какъв е оптималният баланс между училище и извънкласни дейности, а всяко дете има своя зона на комфорт и капацитет за учене.

Къде е балансът между това да дадеш на детето си правилните възможности и да го претовариш? Ще успее ли то да учи ефективно? Децата могат да учат след дълъг и натоварен ден в училище, но има определени фактори, които трябва да се вземат предвид: Каква е възрастта на детето? Колко натоварен е графикът му след училище? Какви са очакванията в обществото, в което живее?

Да направим ученето забавно

Натоварен ден не значи непременно, че детето прави „твърде много“. Дори измореното дете, когато прави нещо много забавно, се забавлява и си почива след дългия ден. Важно е да се уверим, че когато децата посещават извънкласни дейности, те не са изтощени или болни, защото това би бил нездравословен избор.

Каква е ползата от занятия след училище?


Тези занимания осигуряват идеална възможност на децата да се вълнуват от ученето и да преследват собствените си интереси. Това им помага да развият самоувереност, като откриват нови таланти в области, които може да не са част от училищния им график. Уверете се, че дейностите са забавни и ангажиращи, без значение на какво учат детето. След дълъг ден в училище децата ще могат най-добре да усвоят съдържание, ако урокът прилича повече на игра, а не на традиционния метод от класната стая. Двуезичие в ранна възраст!

Добре структурирана програма по английски, базирана на изпитана методология, прави изучаването му като втори език лесно за децата. Когато децата се забавляват, те усвояват езика без дори да осъзнават, че това е учебен процес. Те си тръгват от уроците пълни с енергия и с нетърпение очакват следващия път!

Защо „Хелен Дорон”(Двуезичие в ранна възраст)? Защото работим с екслузивни програми!

Играйте, създавайте, стройте: Ползите от играта с конструктори

Всички знаем, че за децата е полезно да играят с конструктори, но някой казвал ли ви е защо?

Играчките за строене имат значителни когнитивни и академични ползи за децата от всяка възраст.Не само, че са забавни и вълнуващи, но и помагат децата да развият голям брой умения. Подготвя ги за училището, спорта и живота! Може да се каже, че тези играчки са „тухлите“ на успеха!

buiding blocks

Подпомагат цялостното детско развитие

Има както краткосрочен, така и дългосрочен позитивен ефект от играчки конструктори. Например, децата научават основните цветове и форми незабавно, а в същото време се учи визуално-пространствено осъзнаване, което помага за развитието на бъдещите умения за четене и писане. Децата също така се учат на работа в екип и на умения за решаване на проблеми. И двете са необходими през целия живот. В нашите уроци използваме това предимство на играчките и когато учим да четем и пишем на английски.

Подобряват фината моторика и силата

Докато си играят с конструктори, децата се учар как да движат и манипулират предмети с различна форма и големина, и се съсредоточават във фините движения с ръце, за да сглобят отделните части. Това помага за изграждане на фината им моторика и визуалните им умения, както и тези за планиране.

Подобряват пространственото осъзнаване

Конструкторите помагат на децата да подобрят пространственото си осъзнаване, което е от ключова важност за уменията за четене. Докато строят, те трябва да осъзнават организирането на пространството, за да могат да създадат структура, която няма да падне. А пък и това да я разрушат после страшно ги забавлява J

Насърчават мисленето и логическите разсъждения

Всеки път, когато детето строй и създава структура или цял свят, то използва логическо разсъждение и аналитично мислене. Сблъсква се и с решаването на проблем, когато кулата не се получи според очакванията и трябва да помисли какво да промени.Тези умения правят децата по независими и успешни възрастни в бъдеще!

Изискват фокус и търпение

Децата трябва да работят бавно и внимателно, за да построят желаното нещо. Това изгражда у тях способност да се фокусират и да задържат вниманието си върху едно нещо за по-дълъг период от време. Така се учат на важното умение –търпение, което ще им трябва през целия живот.

Разпалват въображението

Конструкторите позволяват на децата да създадат собствен свят, да дадат форма на фантазията си и историите в нея. Използването на въображението засилва когнитивното, академичното,езиковото и социално израстване. Докато създават, те строят фигури и истории, който подобряват вербалните и разказвателните им умения.

Изграждат увереност

Щом шедьовърът е завършен, децата са толкова горди от постижението си. Това засилва вярата им в собствените способности и укрепва самочувствието.

Окуражават децата да използват ума си, а не да разчитат на технологии

В днешно време това умение е от изключителна важност. Именно за това играчките, които изискват интеракция, умения за мислене и активно участие са толкова полезни за мозъка на децата!

Водят до въображаема игра

Веднъж построен замъкът, градът или какъвто свят детето създаде, започва разказването на историята! Това е чудесно упражнение за социалното и езиково развитие! Развитие на речта при децата.

Въвеждат в науката

Докато строят, децата се научават да експериментират и да откриват нови начини, по които работят нещата. Разбират, че съществуват различни пътища за постигане на целта и се запознават по-отблизо със научната страна на живота като архитектура, математика и дизайн.

Развиват математическите умения

Въвеждащите концепции за математика се овладяват – броене, събиране, изваждане и основна геометрия, всичко това само с играчки! Децата не само създават форми и числа с играчките, но и започват да броят частите и да се замислят за математически изчисления, за да създадат перфектния дизайн.

Насърчават кооперативната игра

Често децата играят с приятели, когато строят. Това разбира се помага да се изградят умения за работа в екип и осъзнаване на нуждата от сътрудничество. Децата се учат да приемат съвети и да зачитат мнението на другите. Умението да чакаш реда си също се изгражда чрез строене, а то е ключово в следващите етапи на развитие и игри. Също така осъзнават какво е екипна победа.

Детето ви не иска да строи?

Някой деца не се интересуват от конструктори. Това е в реда на нещата, може да ги заинтригувате като играете с тях или промените нещо в играчките. Ето някой идеи как да използвате конструкторите, за да подобрите процеса на учене:

  • Сложете етикети за цветовете и формите на „строителните материали“
  • Сортирайте ги по форма, цвят или размер
  • Бройте блокчетата/частите
  • Използвайте блокчетата или лего частите за математически задачи.

Надяваме се, че тези предимства са ви насърчили да си купите конструктори. Ако пък не ви се отделя от бюджета, защото постоянно се спъвате в играчки, ето някои предмети от домакинството, които могат да послужат:

  • Чаши
  • Различни размери купи
  • Картонени кутии (включително кутии от обувки или яйца)
  • Буркани
  • Книги

Приятна игра!

Защо „Хелен Дорон”(Развитие на речта при децата)? Защото работим с екслузивни програми!

Хелен Дорон Пловдив с нова база и ново самочувствие!

Най – младият учебен център в страната.

Отворил врати едва преди година, затвърди успеха си с откриването на втори напълно оборудван и атрактивен учебен корпус.

Това бе подаръкът, с който екипът на школата зарадва своите малки ученици и техните родители.

Проектът е дело на талантливи дизайнери с опит в създаването на пространства за деца и включва две нови функционални зали.  Уютно и просторно фоайе за родители, кухненски кът за отдих и чаша ароматно кафе или чай, както и учителска стая.

Английски за деца Пловдив.

 

Школата истински се гордее най-вече с разширяването на екипа от учители и влизането на четири нови попълнения от млади и ентусиазирани преподаватели. С това Хелен Дорон Пловдив за пореден път затвърждана имиджа си на водеща школа по английски език в града под тепетата!

Защо „Хелен Дорон”(Английски за деца Пловдив)? Защото работим с екслузивни програми!