Английски език за най-малките: защо и как?

Тъй като преподаваме английски език на деца, които “още не са научили български”, често отговаряме на едни и същи въпроси от родители, приятели и непознати. И това е напълно нормално, защото и ние сме си ги задавали преди да превърнем това в работа.

Решихме да обобщим най-често търсената информация за работата с най-малките ни ученици – от една до три годишни.

Защо да учат друг език в ранно детство? Това не пречи ли на майчиния?

Владеенето на чужд език, само по себе си, не измества значимостта на майчиния. Децата се раждат със способността да учат езици бързо, ефикасно и без усилие. Това е еволюционно заложено умение – човекът има нужда да общува, за да оцелее. Независимо къде се раждат, децата могат да научат всеки език, който се говори редовно около и на тях. С времето се адаптират към езиците, които използват често. А редица проучвания показват, че едновременното учене на повече от един език от най-ранна възраст носи дълготрайни ползи:

Развива вниманието и концентрацията.
Стимулира работната памет – запомняне и обработка на информация.
Подобрява разбирането на езика като система.
Стимулира вродената любов на децата към ученето и им помага да общуват със света.
Подобрява уменията за решаване на проблеми.
Ускорява развитието на абстрактно мислене.
Повишава способността за учене на допълнителни езици.
Намалява риска от ранни когнитивни спадове като деменция и Алцхаймер.

Как успявате да задържите вниманието им?

Това, че имат кратък период на внимание, всъщност е плюс в работата с малки деца. Да, бързо губят интерес, но и бързо се впечатляват от нови неща, които им стават интересни. Формулата, която работи безотказно, е:

кратки активности
без продължителни паузи
всички участват едновременно, за да не се изчакват.

Как се справяте с дисциплината?

С много енергия, постоянство и разбиране нуждите на децата.

Малките деца често са предвидими в действията си:

Ако им е скучно, бързо намират с какво да се забавляват. Затова планираме активностите така, че във всеки един момент децата да знаят какво искаме да правят и то да им е интересно и приятно.
Ако са изморени или гладни, са раздразнителни и лесно се разстройват. Затова групите ни с най-малките са в по-ранни часове и съветваме родителите да ги водят хапнали и отпочинали. В извънредни случаи, даваме възможност да се отдръпнат от играта, да наблюдават пасивно и да се включат, когато са готови. Често самият факт, че им даваме този избор, влияе положително и почти веднага взимат активно участие.
Ако липсват правила, те сами ще потърсят границите на поведение и няма да се откажат, докато не ги стигнат. Затова всеки урок започва с преговор на прости и лесни за следване правила и съответните последствия от тяхното нарушаване. Последствията са логични и пряко свързани с нарушеното правило. Например, издърпването на играчка от ръцете на друго дете води до пропускане на ред в играта. Представят се ясно, спокойно и последователно.

Какви са предимствата на груповите занимания спрямо индивидуалните?

Езикът е средство за комуникация. Следователно най-естественият начин за усвояването му е в социална среда. Индивидуалните уроци са подходящи при подготовка за изпити или друга краткосрочна цел, обикновено в по-зряла възраст. Когато става въпрос за пълноценно усвояване на език в ранно детство, ученето в малки групи е по-ефективно.

Когато са част от група на сходна възраст и с подобни умения, децата по-лесно се отпускат да говорят и участват в различни активности.
По-срамежливите имат възможността да наблюдават и слушат по-дейните си връсници и се включват, когато се чувстват готови за това.
Груповите занимания в неформална обстановка създават усещането за игра с приятели, където не е страшно да се греши.
Децата се възползват от груповата памет – учителят задава въпрос и всеки допринася за отговора. По този начин, дори и да са забравили нещо, си го припомнят без усещането, че са се провалили.
Освен езикови умения, децата развиват търпение и емпатия в социална обстановка – изчакване на ред, споделяне на играчки, работа в група и т.н.

Какви са любимите ви трикове?

Независимо какво пише в плана на урока за конкретния час, винаги сме готови да включим кратка, забавна и обичана активност, която да привлече вниманието:

- Сапунени балончета: дихателно упражнение, мигновено повдигане на настроението, упражняване на лексика и физична закономерност.
- Топки: сортираме по цвят и размер, хвърляме, търкаляме, целим, разпиляваме и събираме.
- Движение: всеки момент е подходящ да станем и да прекосим стаята с различни действия – бързо/бавно; щастливо/сърдито/ядосано; броейки повторенията; напред-назад; тихо/шумно.
- Допълнителна песен: позната рутина, музика и танци за добро настроение.
- Преговор на предметите в стаята: седни под масата, потропай на вратата, скрий се зад пердето, качи се на стола…
- Храна: децата сядат в перфектно кръгче, всички очи са върху учителя и са готови да кажат всичко за най-обикновената бисквита / солетка! И колкото и да ви обясняват какво не обичат да ядат, в нашите класни стаи всичко е вкусно – дори грах, броколи и целина!

Така описано, звучи сякаш в часовете ни винаги цари само хармония и разбирателство и никога не срещаме проблеми. Реалността не е точно такава, но определено не е толкова страшно и непостижимо, колкото може да прозвучи на пръв поглед. Работата с малки деца изисква постоянна концентрация, бързи рефлекси и адаптивност. Излизайки от час, обикновено изглеждаме като след двучасова интензивна тренировка. Но и положителният заряд, който получаваме, трудно може да се сравни с друга възрастова група. Всяка дума е повод за радост, а всеки урок – поредица от нови постижения.

За финал, най-важното условие за успешен урок с малчовци: “Обичай това, което правиш и вярвай в своите и техните способности!”