Какви са спомените ви от игрите в детството? Може би си спомняте криеница, гоненица, замръзванка и „стражари и апаши“. Други може да се сетят как се се карали за правилата на народна топка или за това чий ред е да играе на ластик . Кукли, замъци и „наужким“ са неразделна част от детството на предишните поколения. Свободната игра може би е запълвала повечето от свободното ви време.  Но как стои въпросът с днешните деца? Имат ли свободната игра и децата връзка помежду си? Най-вероятно – не!

Намаляващо свободно време!

За последните 50 години възможността на децата да играят свободно е с тенденция за продължително намаляване. Според проучванията на д-р Питър Грей, професор по психология в Бостън Колидж, тази липса води до сериозни негативни последици за физическото, психическото и социалното развитие на децата.

Д-р Грей открива връзка между намаляването на времето за свободна игра и нарастването на депресиите, чувството на безпомощност и нарцисизма при деца, тийнеиджъри и подрастващи. Той изтъква и нуждата от игра между деца от различни възрасти. Д-р Грей смята, че модерната сегрегация  на децата по възрастови групи може да не е полезна за тяхното развитие. Когато играят с деца от други възрасти, по-големите им осигуряват по-високи стандарти и ги карат да постигат по-високи нива на игра и мислене. Професорът цитира и други изследвания, в които по-големите деца показват на по-малките сложни концепции за език, математика и социални умения. По този начин по-големите развиват умения за грижа, лидерство и учене чрез игра.

„В днешно време детството се е превърнало във време за обогатяване на автобиографията, а не за игри и забавления. Всички мислят, че децата учат най-добре от възрастни и играта с други деца е загуба на време“ – споделя д-рГрей.

Пълен детски график

Всички структурирани дейности и запълнения график на децата често ги оставят без време за свободна игра. А когато се намери малко такова, те често са твърде уморени, за да се възползват от възможностите му.

Тези и други фактори водят до намаляване на свободната игра и по-голямо внимание се насочва към академичната подготовка. Работещите родители имат по-малко време за игри с децата, те от своя страна прекарват повече време с електронни устройства и все по-малко играят навън.

Важно ли e енциклопедичното знание в ранна възраст?

Колко е важно свободната игра и децата да са свързани?

Д-р Грей изтъква 5 ползи от свободната игра при децата:

1. Играта дава възможност на децата да открият и развият връзката със собствените си интереси.

Избирайки дейностите, с които да се занимават, децата се научават да се насочват и да преследват собствените си интереси. Такива, които не са продиктувани от възрастните. В училище децата работят за оценки и похвали, в спортните занимания– затрофеи, но при свободната игра правят съзнателен личен избор. Ученето и физическото развитие са страничен продукт, а не самата цел на процеса.

2.  Чрез игра децата се учат да вземат решения, да решават проблеми, да упражняват самоконтрол и да спазват правила.

Когато децата режисират свободната си игра, те трябва сами да решават изникналите проблеми. Трябва да налагат ограничения на собственото си поведение и да спазват правила.  Или рискуват да не бъдат приети в играта и да са успешни в нея.

Докато преговарят физическите и социалните условия на играта, децата получават усещането за контрол над собствените си обстоятелства. Този аспект е от огромно значение за психологическото им развитие в живота и ги предпазва от депресии и нервност.

“Ако нямат възможност да контролират собствените си действия, да вземат решения, да решават проблеми и да се научат как да следват правила, децата порастват с чувството, че не направляват собствения си живот и съдба. Растат с усещането, че зависят от обстоятелствата, късмета и добрата воля на околните…“

Нервността и депресията често се появяват, когато човек усеща липса на контрол над собствения си живот. Тези, които вярват, че съдбата им е в собствените им ръце, са по уверени и по-неподатливи на негативни психически състояния. Свободната  игра помага да се изгради тази увереност.

     3.  Децата се научават как да се справят с емоциите си, включително с гнева и страха

В свободната игра децата се поставят във физически и социално предизвикателни ситуации.  Учат се да контролират емоциите, които възникват вследствие на тези фактори. Те играят ролеви игри, люлеят се, пързалят се и катерят дървета. Тези дейности са забавни, до момента в който станат страшни. Никой освен самото дете, не знае кога настъпва този момент.

Д-р Грей предполага, че намалената способност да регулират емоциите си, може би е ключова за развиването на фобии, депресии и други отклонения.  Често хората, които страдат от нервност се страхуват от неспособността да контролират емоциите си. Малки дози страх в ранна възраст, дават възможност на децата да се справят с умерено предизвикателни емоционални ситуации на по-късен етап.

4. Играта помага на децата да създават приятелства и да развият толерантност

Социалната игра е естествено средство за сприятеляване и научаване да третираш околните като равни. Тъй като играта е доброволна и играчите могат да напуснат във всеки момент, ако се почувстват некомфортно, децата се научават да зачитат чувствата на другите, за да продължат да играят.

Д-р Грей вярва, че умението да се разбираш с околните и да работиш в екип има ключова функция за еволюционното функциониране на човешкото общество. А социалната игра е средството на природата да научи децата, че светът не се върти около тях. Дори тези, които са най-добри в играта, трябва да зачитат нуждите и желанията на останалите или ще бъдат отлъчени.

Д-р Грей посочва социалната изолация като потенциален източник на психопатологии и отбелязва, че намаляването на свободната игра може да е едновременно следствие и кауза за повишената социална изолация и самота.

    5. Най-важно – играта е източник на щастие

Когато питат деца, какво ги прави щастливи, повечето отговарят, че са най-щастливи, докато играят с приятелите си. Може би и вие сте се чувствали така във вашето детство.

Загубата на играта от една страна отнема радостта от свободното забавление, а ние в допълнение заменяме тази игра с емоционално стресиращи дейности.  Като общество сме стигнали до заключението, че за да предпазим децата и да ги образоваме, трябва да ги лишим от активностите, които ги правят най-щастливи и да ги затворим с часове в среда, в която постоянно са направлявани и оценявани от възрастни. Среда, която със сигурност води до стрес, а не до безгрижно детство.