Детето и чуждият език – ползи от ранното чуждоезиково обучение

Преимуществото да се владеят два или повече езика е очевидно – това е възможност да общуваш с по- голям кръг от хора, да пътешестваш, да се обучаваш зад граница, да получиш интересна работа и мн. др. А  ако започнеш изучаването му от ранно детство, то може да го усвоиш не по-лошо от майчиния.

Учените може би най- после имат обяснение защо децата са ненадминати при ученето на нови езици. С помоща на ЯМР изследователите откриват, че децата обработват езиковата информация в различна област на мозъка от тази на възрастните.

Различните зони на мозъка контролират различни когнитивни способности и функции на тялото ни.  Автоматичните мозъчни функции, нещата които правим почти без да се замисляме , идват от областта на мозъка, наречена „ дълбока моторна зона”. Когато децата усвояват език, те използват същата тази зона. Така новият език се усвоява във фундаменталната част на мозъка и бързо се превръща във втора природа. Когато възрастните учат втори или трети език, мозъкът им действа съвсем различно. Прозорецът за въвеждане на знания и умения в „дълбоката моторна зона” е най- голям  през ранното детство ( до 7 годишна възраст) и почти напълно се затваря след навлизането в пуберитета. Затова възрастните трябва да съхраняват информацията другаде, в по – активна мозъчна зона. В резултат на това възрастните обикновено мислят на родния си език и превеждат изреченията дума по дума, вместо автоматично да мислят на чуждия език, както би направило едно дете. Дори при хора , усилено изучавали втори език като възрастни, които смятат, че говорят автоматично, на неврологично ниво мозъкът все още работи по различен начин от детския.

Изследвания на неврологията на усвояване на езици показват, че усвояването на чужд език преди 7 –годишна възраст е много полезно. Ето как ранното изучаване на английски език е помогнало на настоящи студенти:

• По- добро разбиране на родния език, разширяване и обогатяване на речевия  запас. Когато говорим на родния си език, през повечето време не се замисляме за граматическите правила. Това е напълно естествено, но опита от изучаването на нов език може да доведе до по- добро разбиране на родния език и даже да направи нашата реч по- правилна. Усвояването на принципите и устройството на чуждия език може да ни подтикне към изучаване на механиката на собствения.
• Създаване и заздравяване на културни връзки. Някои от нас имат роднини и приятели от друга страна, които говорят своя роден език. Възможността да общуваме  с тези хора на този език е своеобразен мост, който съединява не само нас с тях, но и с културното и историческо наследство на тази страна. Поддържайки тази връзка се съхраняват стари спомени, истории , традиции и в същото време създавате нови.
• Себеувереност. Децата постоянно учат нещо ново, но изучаването на нов език е опит, който носи най-голямо удовлетворение във всяка възраст. Радостта от първите достижения по пътя на изучаването на чужд език може да пробуди в децата по- голяма страст към ученето по принцип. Когато езикът се усвоява интуитивно и естествено, лекотата и удоволствието съпровождащи този процес могат да направят децата уверени и да провокират стремеж към нови открития.
• Полезна тренирока за мозъка. Децата, които усвояват повече от един език, се справят по- добре с абстрактни идеи, имат по- гъвкаво мислене и по- богато въображение. Статистиката показва, че тези деца имат по- високи постижения в стандартни тестове като SAT.
• Добро произношение. Вече има документирани научни факти за способностите на бебетата да различават гласни , съгласни , ритмични модели и тонални окончания, в езици, които не говорят, и дори в езици, които не са им родни. Тези нови изследвания показват, че бебетата, които израстват в двуезична среда, в по- голяма степен запазват способността си да превключват на друг език след време.

Кои са факторите, които обуславят ефективното изучаване на чужд език?

 

РЕДОВНО СЛУШАНЕ

Става дума за пасивна аудио стимулация един няколко пъти в деня за 15 – 20 минути, която може да става в колата на път за детската градина или у дома, докато детето си играе или се занимава с нещо любимо. Това дава постоянно съприкосновение с чуждата реч, което е много важно в ранната възраст. Тези песни, звуци, реч трябва да са познати и да се изпълняват, пеят и звучат по време на учебното занимание. Дете, което редовно чува  езика в естествена или силно наподобаваща естествената среда и го свързва с нормалните ежеднавни дейности, усеща правилата на езика. То не се притеснява да греши и да прави предположения. В този процес то развива не само езиковите си умения, а и цялостната си личност.

МОТИВАЦИЯ

Когато детето произнесе своята първа дума, то вижда нашите положителни емоции и тази реакция го стимулира да продължи да произнася тази дума, а след това преминава към нова дума. Така децата учат чуждия език като свой ( майчин), а положителната мотивация идва от педагога в групата. Тъй като усвояването не се случва в традиционна  класна стая с дистанция между педагог и деца, а на едно  равнопоставено ниво, резултатите не се измерват в оценки и децата не са длъжни да оправдаят очаквания. Поправянето на грешките също трябва да става по положителен начин и да не предизвиква чувство за провал по време на учебния процес, подобно на ситуациите, в които децата усвояват първия си език. Отношението към чуждия език не е обвързано с резултати, децата не трябва задължително да показват напредък в определен срок. Процесът на учене на чужд език става просто неразделна част от техния живот.

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИКА КАТО РАЗВЛЕЧЕНИЕ

Децата са любопитни по природа и за тях ( а и за всички нас ) ученето би трябвало да преминава по забавен и стимулиращ начин. Методиката трябва да се опира на уникалната способност на децата да възприемат чрез игра, движение, музика и това ще се хареса на всички, защото има динамика и веселие.  Детската градина е подходяща среда за тази дейност. Там всяко  друго знание е поднесено чрез играта. Децата общуват играейки, създават приятелства, участват в групи по интереси, учат се да спазват правила и не на последно място установения режим им дава сигурност и увереност, от която те се нуждаят.

РЕДУВАНЕ НА АКТИВНИ И ПАСИВНИ ИНТЕРВАЛИ

Според екип на „Сайънтифик Американ”, ключовият фактор за превръщането на краткотрайната памет (спомените , които траят по-малко от минута) в дълготрайна е времевото съотношение. Ако клетките се стимулират по определен модел се активира „съответния ген”. Но стимулирането не трябва да е непрекъснато, а на пасивни периоди от около 10 минути между всяка засилена стимулация. Като се използва моделът с десет минутните паузи се формират  трайни връзки между невроните.  Такъв модел на обучение редува кратки периоди на активни и пасивни занимания, за да ангажира по-пълно вниманието на децата и да препраща наученото в дълготрайната им памет. Той развива когнитивните функции, провокира цялостна мозъчна активност и по-дълготрайното запомняне на наученото при всички възрастови групи.

 

В заключение – стимулирането на естествената способност за учене култивира детската креативност, въображение и желание за научаване на нови неща. Децата приемат, че ученето е лесна работа и този урок им е полезен до живот. Не по-малко важно е, че те заобичват езика, на който говорят.